УМНО ОГЛЕДАЛО
ГРАДСКО КУЧЕ
Тук живея от година,
но не съм го виждал още.
Татко казва, че съседът
го разхожда късно нощем.
Само сутрин го дочувам -
дрънне ли навън трамваят,
кучето едвам пролайва -
сякаш след трамвая лае.
—————————-
УМНО ОГЛЕДАЛО
Хей такова малко огледало -
мигар знае нещичко за мен?
Даже не помислих отначало
и му се изплезих - „Добър ден”.
А пък то ми каза, че съм рошав,
че накриво съм се закопчал,
каза, че е много, много лошо,
щом по бузата си имам кал.
Малко, ама умно огледало!
Ех, да бях със него по-вежлив,
огледалото не би познало,
че съм хапал син молив.
——————————
ЗИМНА СЛУЧКА С КОМИНОЧИСТАЧ
Като Черен Петър черен,
черен е носът му чак,
по комина се катери,
а над него сипе сняг.
Но след час и нещо слиза,
стъпва радостен и лек,
с бяла шапка, с бяла риза -
като Снежен бял човек.
—————————-
АПРИЛСКА ПЕСНИЧКА
Април си съблече кожуха
и върбови свирки наду,
та чак през баира го чуха:
ду-ду ду,
ду-ду ду…
До вчера заспало поточе
избликна под корен на бук
и пъргаво камък прескочи:
бъл-бъл бук,
бъл-бъл бук…
А мъничко птиче сред дряна
отрано засвири „Здравей!”
Изпращам ти бърза покана:
чичо, пей,
чичо пей…
—————————–
ТЕРМОМЕТЪР
Тъй отсече дядо Петър:
- Гледай тоя термометър,
щом покаже двадесет и шест,
бягай на реката още днес.
Тъй ми рече дядо Петър.
Ама пусти термометър -
той не ще да знае за това,
все показва двадесет и два.
Може пък да е настинал,
може грип да е преминал.
Духах, трих го, близах го дори -
той показа тридесет и три!
Браво, славен термометър!
Викнах бързо дядо Петър,
той пристъпяше едва-едва -
термометърът показа
двадесет и два…
—————————–
ВЪВ ВАНАТА
Каква огромна вана -
същински океан!
А аз сред шум и пяна
съм храбър капитан.
Водата се вълнува,
но туй не е беда,
че аз спокойно плувам
и над,
и под вода.
Но ужас! - в дълбините
на моя океан
подлютих си очите
с противен шампоан.
Напред-назад, къде ли
се лутам в пълен мрак.
А кака разбере ли,
как би се смяла пак…
Ох, трудно е във вана
да бъдеш капитан.
Да беше в океана -
там няма шампоан.
—————————-
ОБЪРНАТ ТАВАН
Чудо някакво ли стана?
Аз потрепвам изумен,
че под мен лежи таванът,
а пък подът е над мен.
От тавана полилеят
никне като лайков цвят,
а над него се люлеят
тежка маса и креват.
Стине в стъклената кана
прясно мляко със каймак -
ако плисне на тавана,
баба ще се кара пак.
Без да искам, бутвам книга -
не минава без беля.
Тя нагоре се издига,
сякаш има сто крила…
Ала всичко свършва скоро.
Мигар лесно е това
да стоиш с крака нагоре,
а надолу със глава!