Асен Калоянов

Излязох рано на полето,
преди зора да бе изгряла,
с молитва топла във сърцето,
на устните ми затрептяла.

И хвърлих поглед в кръгозора
натам, де слънцето изгрява,
и видях вред работни хора,
отдали се на труд без врява.

Сред равнината неизбродна
безредно хвърляха те семе,
и семето за жетва плодна
поглъщаха браздите неми.

Но с радост светла във душата
те сееха безспир в полето
и със молитва тиха, свята
зовяха слънчевото злато.

——————————

сп. „Венец”, кн. 2, 1942-1943 г.