ИЗПОВЕД НА ЕДИН СТРОИТЕЛ НА СЪВРЕМЕННА БЪЛГАРИЯ

Румен Воденичаров

За новата книга на Георги Карауланов „Гасена жар”

Има една генерация наши сънародници, родени между 1930 година и Втората световна война. Израснали в селска България, като юноши те са възприели директно идеите за строеж на една нова индустриална социалистическа страна.

Тези хора с отговорност и невероятен ентусиазъм са построили десетки заводи и енергийни комплекси, превръщайки за 25 години малка България в „икономически тигър” на Балканите.

Героят на социалистическия труд Георги Карауланов (Карата) безспорно е един от най-видните строители на съвременна България, оставил следи от творческия си труд в Димитровград, ТЕЦ „Марица-изток”, Кремиковци, София и даже в братския (тогава) Съветски съюз.

Срещите и работата с много най-различни хора дават на този самобитен автор безброй сюжети за неговите разкази, всеки един от които е като глътка вода от извора на живия живот.

В „Гасена жар” размислите на Карата звучат като изповед пред връстниците му комунисти и в същото време като предупреждение за младите българи, на които засега успешно се сменя „чипа” с нови ценности.

„Днешната демокрация няма нищо общо с равенството и справедливостта. Дали това не е привилегия за света на мъртвите?”- пита риторично в книгата си Георги Карауланов.

Оценката на Карата за днешната БСП е унищожителна. „Не мога да членувам в партия, която поддържа общество на крадци. Сред тях са най-големите богаташи. Това общество се крепи на насилието и бухалката. То никога не е било справедливо и по-справедливо няма да стане”.

С особена любов Георги Карауланов пише за „свещения (лично за него) град Димитровград. „Там направихме от три села град. Работехме с убеждение. Парите, които съм вземал тогава са нищожни в сравнение с днешните. Но съм си слагал душата вътре, в темелите.”

Последната книга на Георги Карауланов „Гасена жар” е равносметка на неговия интересен живот, на победите и заблудите на един честен човек.

„Аз живях и горях в дните на тази приказна кауза и никога не питах постижима ли е тя” - признава той. „Сега ме яде съмнението, че ние, които и вярвахме, не бяхме дорасли за нея и затова я погазихме”.

Огромно е огорчението на строители като Георги Карауланов, отдали всичките си сили за възхода на България, за планираната разруха и присвояване на постигнатото от т.н. „нови българи”: Баневци, Бакърджиевци, Костовци, Томовци, Догановци, Доневци, борци, царедворци и гербери.

Той не крие презрението си към „демократите”, които продадоха на скрап построените от неговото поколение заводи и разрушиха мавзолея на Георги Димитров. „Това не са хора, това могат да направят само идиоти!”- категоричен е той.

Поредната книга на Георги Карауланов е изповед на мъдрец, който не храни илюзии, че установилият се несправедлив свят може бързо да се промени.

Карата ще си отиде преди неизбежната промяна, но ще си отиде с чиста съвест за достойно прекаран живот в името на българския народ.

„Не съм ни род, ни вярата предал
и чист ще ви посрещна горе в небесата.”

Нека бъдем оптимисти, че ще дочакаме времето, когато цялата тази мътилка на демокрацията ще изтече в канализацията на историята и ликовете на достойните строители на съвременна България отново ще заблестят и ще бъдат пример за следване.