Новата книга на Ружа Велчева „Роза на брега” включва десет разказа и един роман-притча. Всички те са обединени от извечната тема за любовта. Тема, пречупена през образа на жената и нейната чувственост, през визията й за морала и обществото, за мъжа и отношенията помежду им, за света, в който живеем. Но освен „любовна”, тази проза продължава да развива теми и идеи от предишни нейни белетристични книги („Морга за изгубени души”, „Блажени нищите”) - темата за съдбата на т.нар. „малък човек” в днешния свят, за съхраняването на достойнството на човека, за прошката и милосърдието, за вярата и добротата на човека, за греха и щастието, за пречистващата сила на любовта във всичките й измерения. В голямата си част това са кратки прози, написани сякаш на един дъх, стилът и езикът им са пестеливи, ненатрапчиви, непретенциозни, без излишни модерни технически похвати (като изключим по-дългия текст „Зелени мухоморки”), за сметка на прецизната композиционна схема на „Любовни досиета”. Зад привидно завоалираната прозаическа плът на художествения мемоар прозират ярки образи на мъже, оставили трайни следи в живота на протагониста, един разказ за любовта, приятелството и трудната съдба на твореца.

Владимир Шумелов