Тихомир Йорданов

ЩАСТЛИВЕЦ

И друг път съм срещал този мъж. Не е твърде възрастен, но е някак си овехтял. Като облеклото си. Наченала да се прошарва брада покрива лицето му. Той върви срещу мен по алеята в Приморския парк и надниква в кошчетата за отпадъци. Май откри каквото търси. Нахапана козуначена кифла. Сигурно е изтървана от ръцете на дете и затова е хвърлена в кошчето. Изглежда ми изгладнял.
Сякаш внезапно ливнал порой, от близкото дърво в краката му се изсипа ято врабци. Човекът се усмихна, стри в шепата си остатъка от кифлата и пръсна трохите над тях. Птичетата с весело цвъртене кълвяха. Той погледна в ръката си. В нея бяха останали няколко трохи. Наведе назад глава и със замах ги изпрати към устата си. Заплетоха се в космите на брадата му. Едно птиче се стрелна към тях. Човекът се усмихваше. В очите му стоеше небесната синева.

——————————

ПРИШЪЛЦИ

Гарваните и свраките са пришълци в Приморската градина. Те са полски птици. Гледам как сдружени летят стръвно над друга птица. Гривек. Той е местна птица. Гарваните с крясъци се спущат над нея. Гривекът изплашено се брани, протяга шия също да клъвне. Но и с къс, нисък полет прави опит да се оттегли на безопасно място.
Дали ще успее?

——————————

ПРИЯТЕЛСКА ГРИЖА

Две жени са седнали на скамейката. Погледнах ги. Чух по- слабичката (и сигурно по-възрастна) да казва на другата:
- Поприбери деколтето си…
-Уф! Не знам вече какво да направя. Много съм напълняла…
Въздъхна издълбоко, но така, че изпод изопнатия плат на роклята зашаваха немирните муцунки на две палави зверчета.
Ето това е!