ЕВРОПО?

Владимир Георгиев

Неоправданият оптимизъм нанася същата вреда като непредизвикания песимизъм. Радваш се с надежда, която не виждаш, но допускаш, че съществува.

Подобна религиозна утопия вероятно е хармонична и действа антидепресивно, но едва ли е градивна.

Все пак - да оставим религията на миряните и духовенството, на църквата (институционална монолитност на бездуховността, ако питате мен), а да се вгледаме в реалността на песимизма и оптимизма. Чак тогава ще видим дали има светлина в тунела на битието, което очерня дните ни.

Броят на хората, наричани понякога мизантропи, мразещи човека като недостоен, е относително малък.

Това обикновено са или преуспели индивиди с реституционна идентичност или вродено усещане за нереализирано или реализирано превъзходство, които очакват светът да върве нагоре, за да срещне евентуално нозете им.

Те за щастливи посвоему и общуват предимно помежду си. Нямат ярки политически позиции, защото по принцип не обичат яркото.

Повече са принудителните песимисти. Те се срещат на всяка крачка - обикновено изглеждат съвършено зле. С кръпки облечени, с износено самочувствие и по-износени обувки, с развалени зъби и лош дъх, добре образовани и зле осъществени, но усмихващи се понякога, дори надсмиващи се на себе си.

Те не вярват вече в доброто, защото не го виждат. Не искат да мечтаят, защото реалността презира мечтите.

Възрастните изоставят неубедителните си молби към децата да се върнат, децата вече не искат да връщат. Всяка чужбина е по-добра мащеха от собствената родина.

Те са „Унижените и оскърбените” на Достоевски, стискащи в джоба жалките остатъци на „Шагреновата кожа” на Балзак, макар да знаят, че тя не изпълнява желания.

Затова и не желаят нищо, само стискат магията на надеждата, невярващи в нея. Невярващи в нищо. Дори в себе си.

Не са мало и оптимистите. Или са облечени с власт, или са съблечени от отговорност - но най-често виждат повод за радост там, където законът не може да достигне.

Щастието им идва от грабежа и кражбите, от вярата в неопровержимото зло и ненаказаната сигурност, че светът винаги ще бъде тъй лош, както е създаден. От тях.

И несправедловостта ще е по-силна от доброто не за друго, а защото просто доброто не може да издържа дълго без кислорода на вярата.

Затова убиват вярата на път и под път, където я срещнат или където тя случайно повдигне глава. Силни са, разбират се под сурдинка и са единомишлено алчни, фиктивно образовани и нагли, агресивни и отмъстителни.

Вярват в добруването на своето его, тъй като друго его не може да съществува, както и държава, в която законът и нравите да имат смисъл отвъд практическото си безсмислие и привидност.

Тези три групи човеци живеят заедно, срещат се, общуват, спорят, съдят се.

Представителите на отделни групи понякога влизат в интимни отношения и дори се женят. Притовополжностите се привличат, създават се прослойки с черти от една и друга група, но те са рехки формирования и обикновено имат нетрайно съществуване.

Обитават една територия и това по никакъв начин не е достатъчно да намерят повод за приобщаване към сходни ценности. Защото такива ценности просто няма. Не може и да има.

Някои наричат това класова борба. Антагонизъм. Динамично проявление на естествения отбор. Ще надделеят по-добрите. Неандерталците ще отстъпят на хомо сапиенса. И човечеството ще продължи да се развива от по-добрите, по-силните и по-приспособимите.

Други го наричат съдба. Тази, която отрича смисъла на държавата и предназначението й да опосредява битката между доброто и злото, между справедливото и несправедливото. Тази съдба, същата, обезсмисляща оптимизма като вреден, а песимизма като безполезен.

Всъщност нещата като че ли се свеждат именно до това - дали има смисъл от държава, която не функционира? Нейната видима и шумна привидност създава илюзия, осигуряваща предимство само на едната от групите. И веротяно на част от мизантропите.

Всяко шумно присъствие пуска оловни завеси на своята липса. Така мисля.

А нима това не е фейкнюз? Нима не е дезинформация, че в битието на един европейски народ има нещо, което всъщност отсъства?

Държава с членска карта в клуб, чийто ценности е готова да проиграе на карти или да заложи в квартално мачле?

А, обединена Европо?