ПРАЗНИК
ПРАЗНИК
В утринна роса окъпани,
трепват вейките навън –
гайди, музика и тъпани
будят хората от сън.
Полусънни и премрежени
гледат хиляди очи –
между масите разнежени
радост пролетна звучи.
Празничното настроение
в хиляди сърца трепти –
днес е второ Възкресение
за безбройните тълпи.
След безсмислено съжителство
между щука, орел, рак –
ето новото правителство
веч разпръсква черний мрак.
Множествата развълнувани
кат развихрена гора
се отдават на празнуване
и навред гърми „Ура!”
Нижат се безкрай редиците,
бият радостно сърца –
но… начело в върволиците –
пак познатите лица…
Виждаш, че копиеносците
на „умрелия режим”
са и днеска знаменосците
със цинизъм несмутим.
Сам сред общото вълнение
клюмваш тъжен и нерад
и напускаш с възмущение
тоя кух фалшив парад…
/в. „Утро”, №6499, 23.04.1931 г./
ДЕПУТАТ
Депутат! Депутат!
То е чудо занаят! –
Спиш и дремеш си рахат,
а омръзне ли ти, брат,
станеш – взимаш важна поза,
понапсуваш този-онзи
и си дремнеш пак благат,
верен на дълга си свят…
Депутат! Депутат!
Мил и сладък занаят –
чест, пари, имунитет,
в трена – без пари билет,
а на всичко туй отгоре,
щом от скука се умориш,
хайде, братко, във Париж
на държавен гръб вървиш…
Депутат! Депутат!
Щом закъсаш, мили брат,
сам приготвиш си проект
с някой подпис за ефект,
а след тоя жест велик
гюндулукът ти за миг
ето го увеличен
с двеста левчета на ден!
Депутат! Депутат!
Туй е божа благодат!
Без усилия и мъка
сам нареждаш си айлъка!
Не ти трябват мини златни,
нито сделки неприятни –
цялата хазна пред теб
чака като топъл хлеб!
/„Утро”, №5809, 27.ХІІ.1928 г./
КУРАЖ И ТИРАЖ
Запитали един редактор
на вестник някакъв без цвет:
- Какъв сте вий обществен фактор
със своя вестник толкоз блед?
Нали сте божем вий предвестника
на нови, светли бъднини?
Защо не вземете във вестника
позиция във тези дни?
За днешното ли сте правителство
и служите му с такт и чест –
или сте в някакво съжителство
със опозицията днес?
А той почесал си кратунката,
засмял се мазно под мустак
и със гримаса на муцунката
отвърнал им любезно пак:
- О, не, не съм аз опозиция,
къде у мене тоз кураж?
Не вземам и с властта позиция,
че… закъде съм без тираж?..
/„Бургаски фар”, №2531, 25.08.1930 г./
ДЪРЖАВЕН МЪЖ
Аз заемам важни постове
във държавния живот;
всяка вечер вдигам тостове
за любимия народ.
Акуратно пия с „нашите”
бира, вино и вермут,
аз юнашки празня чашите,
сметката ми плаща друг.
В мойта тиха канцелария
на голям държавен мъж
за доброто на България
стъпвам в месеца веднъж.
Но избягвам най-старателно
да използвам свойта власт:
само в две-три раздавателни
книги фигурирам аз.
Член на няколко комисии,
ходатай с безспорен дар,
изпълнявам тънки мисии
срещу скромен хонорар!
Честно пазя интересите
на народа чрез властта –
през деня проучвам пресата,
механите – през нощта.
Верен син на свойта нация,
партизан с морал съм аз –
пръв подавам декларация,
щом докопат други власт!
Гръмко ми лети мен славата
цял живот нашир и длъж
и бозая от държавата –
нали съм държавен мъж!
/„Утринна поща”, №1276, 01.11.1931 г./
