ОТПРАЗНУВАХА 90-ГОДИШНИНАТА НА ДОАЙЕНА НА РОДОПСКИЯ ХУМОР ТОДОР МУХТАРОВ

Лияна Фероли

Един достоен живот - послание за духовност и хармоничен свят

90-годишнината на доайена на родопския хумор Тодор Мухтаров отпразнуваха в. „Нов живот”, Регионална библиотека „Н. Й. Вапцаров” и НЧ „Обединение 1913″ в Кърджали.

Творческата среща  се превърна в един искрен, неподправен и съвсем спонтанен израз на голямата почит и възхищение към човека, твореца и журналиста, наричан от негови почитатели родопския Чудомир.

Неговият изключително достоен и пословично скромен живот бе изложен като на длан пред кърджалийци. Освен на местния в. „Нов живот”, сътрудничеше и на няколко национални вестници. Нито едно културно мероприятие не минаваше без него.

Но за своите 70 години на творческо присъствие в регионалните и централни медии, той не издаде нито една своя книга, въпреки не малкото предложения от приятели и издателства да го направят.

Но пък това не му попречи да стане първия носител на годишната журналистическа награда „Мара Михайлова” (2001), на почетната значка “Златното перо” на Съюза на българските журналисти (1983) и на орден „Кирил и Методий”.

Специално за юбилея на най-благия хуморист особено ценни и прочувствени бяха двата знака на внимание  към него, изработени от кърджалийския писател, художник и скулптор Емил Пенчев - фотопаното „90 години - Тодор Мухтаров - мост между поколенията” и плакета с няколко родопски чанове, олицетворяващ будителската роля на словото.

Но познаващите добре кърджалийския хуморист бяха убедени, че най-ценната за него награда бе любовта на неговите приятели, близки, на неговите ученици и следовници по перо, дошли да уважат юбилея му.

А най-голямата изненада за него бяха любимите му изпълнения на родопски народни песни в съпровод на гайда  на дошлите специално за случая музиканти от Златоград.

Дълбоко трогнат, той им пригласяше и припяваше, сякаш отново пресъздаващ своя вълнуващ живот, така много приличен на родопската песен, на голямата знойна планина, преизпълнена и с възвисяване, и с мъка.

Но родила в него и най-забележителния, от най-висок клас хумористичен изказ, изпълнен с добронамереност, миролюбивост.

Този на баснописеца, който без грубост, без високомерие и дистанция, а с голяма доза загриженост и самоирония, предлага закачливи и поучителни шеги. Затова неговото кредо винаги е било да мислиш, да говориш, да правиш добро с много обич.

Но най-точно уловената същина на любимия на кърджалийци творец бе изведена във фотопаното, което го представя загледан блажено и с очакване към „Небесните пасбища” на Стайнбек.

Вперил  поглед към по-доброто бъдно време. Към което ни води най-големия Орфеев идеал, предизвестяващ  идването на Рая в човешките сърца чрез Любовта, побеждаваща всяка мъка, всяка бездна, всяка немощ…

Чрез Орфеевия небесен път на изкуството, даващо криле на душата, копнеж за безсмъртие, хармония и нравственост.

Каквито послания за духовност и хармоничен свят ни носеше с творчеството си Тодор Мухтаров.