Младен Исаев

СТАРАТА ГОРА

Вятър ли обвей гората,
озари ли я луна -
тя разказва в тишината
за далечни времена:

как през робските години
ставал тук хайдушки сбор,
как хайдутин млад загинал
под изправения бор.

После тя от скръб затихне
като майка над сина,
повален от буря лиха
през бунтовни времена.

Старата гора заспива.
Само клонестият бор
шепне приказка красива
за хайдушки нощен сбор.

——————————

ДЪРВАРИ

Повей ли вечерта,
дърварите се връщат
да найдат сън в нощта
в дърварската си къща.

Край огъня седят
на прясна горска шума
и приказки редят,
и пеят стари песни.

Те спомнят имена
на старите хайдути,
за славни времена
на подвизи прочути.

А огънят злати
изострените брадви.
Гората вън ехти,
и ехото ги радва.

И как е лек сънят
на морните дървари,
когато вън шептят
хайдушките върхари!

——————————

сп. „Венец”, кн. 5, 1940 г.