ЛЪЧ НАД ГРАДА
Има писатели, чиято вечност е сякаш и в това, че са непризнати и забравени. Винаги, а не само по една или друга субективна причина, в един или друг обществено-политически момент. Защото изглежда, че тяхното творчество, както и житейското им предопределение все се оказват по-малко или повече опасни, разобличителни за която и да било управляваща върхушка. Въобще, неудобни за официална употреба. Около такива, белязани само от своята дарба автори почти никога критиката не шуми, те не получават награди, имената им не стават общоизвестни, книгите им не се преиздават. И няма как да се четат за жалост, даже от уж посветените. Но все пак ги има! Или може би точно затова? И ще ги има докато свят светува.
Тома Измирлиев е един от тях. Един от малцината щастливци, признати за неудачници. Той е издал приживе всичко на всичко две тънки книжки. В Хасково! Но и без тях пак щеше да си остане сред първомайсторите на хумора и сатирата в нашата литература. Защото всичко, което е сътворил през онези двадесетина години от „К’во да е” до „Щурец” е истинско, макар и различно, пъстро, многолико… Като самия живот, в който има и добро и зло, и тъжно и весело, и красиво и грозно. Затова стиховете и разказите му са колкото близки до всеки от нас сега и през годините, толкова и далечни, непостижими. Колкото изповедно пречистващи духа на отделния човек, толкова и грешни, опасни за неговото телесно и материално благополучие! Но никога само едното или само другото и винаги с право на личен избор.
Човекът Тома Измирлиев – с „широка и добра душа, с нескрита симпатия към угнетените, с една подчертана преданост към всичко, що е чист морал, личен и обществен”.
Писателят Тома Измирлиев – светлият лъч на смеха, на духовността, осветил преди осемдесет и пет години всекидневието и прахоляка на провинциално Хасково. И извисил се над града, „затиснат между два ямача”, за да се види отвсякъде. И от всички, които могат, които искат да го видят и чуят – тогава, сега, след години…
Него, рицаря на перото Тома Измирлиев, Фома Фомич, Любичек, Шило, незабравимия, обикновения, различния, правдивия, опасния, забравения и вечния!