РОДИНО МИЛА

Детско творчество

Симона Стефанова - ученичка в 3 клас, СУ “Крум Попов”, град Левски

РОДИНО МИЛА

„Свобода или смърт” на знамето родно,
за героите славни развя се то волно.
За народа безстрашен бе вик за борба
на всеки въстанал за свободна страна.

Българийо! Земя на безстрашни герои!
Земя на мъка, на славни борби.
Пропита със сълзи, които отмила
кръвта на борците по високи скали.

И вятърът нейде над китни долини,
над милите родни красоти
подема чудната песен на самодиви,
за Ботев, за Левски и неравни борби.

Българийо, майчице, мила и родна
носеща мирис на чест и свобода.
Поднасям цветя пред паметта народна,
отдавам почит и прекланям глава.


ГЕРОЙ

Тръгнах аз да карам колело,
но мигом паднах на едно стъкло!
Аз не плаках никак. Смело съм дете,
но да си призная, много ми е зле.

Съветват ме всички роднини.
Искат да съм колоездач без синини.
Как да карам колело,
без да падам на стъкло?

Мама ми се скара строго!
Татко каза: Бързаш много!
А пък дядо каза, че съм герой,
готова за велобой.

Геройски карам колело,
не ме плаши никакво стъкло.
Имам дух на изпитател
и сърце на състезател.


КЪНКИ

Купиха ми нови кънки,
а със тях и сини дънки.
Кънки с малки колелца,
плъзгащи се ей така.

Тръгнах аз да карам кънки
с новите си сини дънки.
Чудни уж и на шега
качих се да полетя.

Трудничко ми е на мен,
сякаш краката ми са в плен.
С тези обувки на колелца,
тупнах пред много деца.

Започнаха даже да се смеят,
но да карат кънки не умеят!
Ще се впусна в пирует
с кънките дори без лед.

А пък малките им колеца
ще танцуват. Знай това!
И ще карам тези кънки
със моите нови сини дънки!


МЕЧО

Тръгнал Мечо по пътечки,
да събира много клечки,
че дошла е Баба Зима
Мечо топъл дом да има.

Къщичката му е студена,
със сухи пръчки обезопасена.
Ако силен вятър се извива,
Мечо бързо в нея се скрива.

В къщичка си тъй здрава,
Мечо зимата изкарва.
Сред зелената морава
построи я той отдавна.

Мечо обича да ходи за риба,
дори и пухкав сняг да има.
И с охота похапва сьомга
със сестричката си Йонга.


ПРОЛЕТ

Над полята и цветята
топъл вятър се извил.
И с усмивка той погалил
птички, буболечки и треви.

После облаче хвъркато
слънцето покрило.
Разлюляло се
и топъл дъжд
животните измил.

Под листата на гората
скрили се задружно те.
И зачакали житата
да се къпят в пролетта.

Слънце весело наднича
през листа и през цветя.
И с лъчите си събрало
весели приятели сега.

И на горската поляна
се събрали след дъжда.
Групичката е голяма.
Пак е време за игра.

И приятели ще има,
облачето туй разбра.
А на горската поляна
пак ухае на цветя.