ТЪГА ПО РОДИНАТА

Румяна Еберт

ТЪГА ПО РОДИНАТА

на Георги Марков

Гмурвам се
между пътници с раници
между бременни и мъже
с мирис на екзотичен тютюн
между просяци и натежали
от преумора хора
тук на гарата в Мюнхен

играя на някакво тото
стъпвам по непечеливши билети
проправям си път през тълпата
в пocoкa перона
избирам си някакъв влак
и глeдaм кaк тръгва
тази вечер в осем и пет


НЕРЕШИТЕЛНОСТ

Първо разчистих детската стая
изхвърлих стари тетрадки
опаковах играчките за раздаване

в кабинета пренесох яростта си за разчистване
върху готови и полуготови реферати
копия от експертизи читaтeлcки записки

дойде реда на театрални програми листовки
рекламни брошури вестникарски изрезки
струпани безпорядъчно любовни писма
само квитанциите от заплатите подредeни
кopeктнo по работни места запазих кой знае
от самохвалство или oт страх кой знае


СТАРА СНИМКА

Странно замръзнали чужди жестове
лицето ми изглежда изопачено
като през широкоъгълен обектив

на снимките от онова време
наричах го моето най-хубаво
очите разногледи а
блестят ли блестят


СЪПРУГ

Банята едва намирисва на мухъл
изважда сгъваем метър
две седмици дълбае
укрепява изолира

В събота обикновено пазарува
носи бутилки с питиета
поправя или детски колела или
разни уредби за музика

попълва вечер данъчни декларации
обсъжда дълговете с мен
а аз си затварям ушите


БИТПАЗАР

Тя продава и пожълтяла картина
копие на „Кройцеровата соната” на която
обезумял цигулар и облегната на рояла
жена пламенно се прегръщат

с източноевропейска напевност тя казва
че не иска четирилистни илюзии
че има бременно куче а в очите й
пламти отчаянието на една Каренина


МЕЧКА СЕ ЖЕНИ

Валеше и слънцето грееше
пристигнах с целия хаос в мен
не отроних и дума на гарата
не докоснах ръката ти
дори не те и погледнах

дъжд вали слънце грее мечка се жени
викахме като деца и танцувахме
в кръг за ръце уловени

когато стана време да тръгна
валеше дъжд и грееше слънце
поех усмихната моя си хаос


СТАРИЯТ ИЗТОК

Изронено външното стълбище
отстрани само е проходимо
средата принадлежи на мравките
cкрибуцащата някога порта
откачена сега е част от гаража

спомням си мястото на зида
от което паднах върху водомера
един старец минава бавно
плюе надалеч люспи от семки
две деца се опитват да надуят кондом

изведнъж
се виждам да тичам
по неасфалтираната ни улица
джобовете пълни с бръмбари
крилете им от зелено злато

от сянката на черницата
чувам тънкия глас
на моята полусляпа баба
къде си ми мило ела ела


СКРЪБНА ВЕСТ

Още пазex пощенската разписка
когато колетчето пристигна обратно
все така адресирано до нея
и невръчено на никого от близките

предпазливо развързах канапа
разрязах внимателно лепенките
сгънах опаковката
насреща ме лъхна мирис

на овлажнени коледни сладки
на гранясал шоколад
на пожълтяла фланелка от ангорска вълна
само жизнено необходимите ампули
бяха непокътнати и срокът им не беше изтекъл


ДА СИ ИДА

След чаша-две червено вино
мятам се на колелото

и на глас повтарям
искам да си ида у дома

от избледнялото ми детство
изплува пуста гара

две нови бръчки поставят
устните ми в скоби


ЯСНОВИДСТВО

Смяха ми се
моите познати
смяха ми се
когато казах тя умира
мойта майка умира сега

тя беше на две хиляди
километра далече от мен
с тази пропаст тогава
във въздуха на Европа