„ПРЕКРАСНО БЪДЕЩЕ, НЕ БЪДИ С МЕН ЖЕСТОКО…”

Дмитрий Писаренко

превод: Татяна Любенова

1. Елитът ще стане безсмъртен. Какво ще сторят най-богатите свръххора с човечеството?

Западните мислители ни убеждават, че глобализацията ще донесе на човечеството равенство и свобода. В това, твърдят те, е и нейната главна цел. Но всъщност се случва точно обратното. Футуролозите прогнозират, че в бъдеще обществото ще се раздели на касти. И това няма да доведе до добър край.

Бъдещето, от гледна точка на футуролозите, е безрадостно. Поради масовата безработица, към средата на ХХІ век ще се се формира класа на безполезните хора.

Роботите идват

Човек сам не знае какъв е всъщност, но затова пък прекрасно познава своите потребности. Храна, власт, секс - това са главните двигатели на цивилизацията. За удовлетворяването на тези потребности, ако се замислим, човек ходи на работа и получава заплата. Сега всичко се движи към това, в близките 20 години, болшинството хора да загубят работата си, а заедно с нея много от тях ще загубят и стимула за живот.

Да остави милиони обикновени хора без работа може машинният интелект. За това говори и Ювал Ной Харари, историк от Израел, автор на световните бестселъри “Sapiens: Кратка история на човечеството” и “Homo Deus: Кратка история на утрешния ден”.

Харари напомня на читателите, че хората никога не са били равни. Частната собственост засилва това неравенство. По-късно обаче държавите започнали да се грижат за “обикновените хора”. Наистина, с користна цел: на владетелите им трябвали армии от здрави войници, а на индустрията - масов труд и заетост.

После държавите влагали парите в своите системи за здравеопазване, образование и социална поддръжка.

Но сега е постиндустриалната ера. На въоръжение във всички армии има роботи и дронове, които се управляват от неголяма група професионални военни, а на заводските конвейери се трудят умни машини.

Пита се: какво ще правят отсега нататък властите и силните на деня с народните маси?

Кому си нужен ти?

“През цялата история разбирането за работа нееднократно се е променяло - казва Ювал Ной Харари. - В продължение на доста дълъг период хората изобщо не са работили, но са оцелели, тоест, самата идея: аз ставам и в 8.00 часа отивам на работа, където се намирам до 17 часа - е съвременно понятие. Страхът от загубата на работа също е сравнително нов феномен. В хода на промишлената революция през последните векове човекът постоянно е изпитвал страх, че машините ще вземат връх, а сам той ще стане ненужен. Мисля, че този път това може да се окаже истина.”

Ненужност - ето с какво ще се сблъскат милиони хора. Това е по-страшно от експлоатацията на един човек от друг, смята Харари.

Масовата загуба на работни места ще доведе до това, че към средата на столетието в обществото ще се сформира безполезна класа. Нея вече така и я наричат. В нея ще се включват не само безработните, но и всички тези, които по принцип не могат да се устроят на достъпна работа.

“В ХХІ в. неравенството в обществото ще достигне историческия максимум” - пише историкът. Неравенството ще бъде не само социално, но и биологично.

“Обновете мозъка ми!”

В биологията се случват революционни промени. В неврологията сега се изсипват огромни пари. Появяват се гуру на биохакинга - метод за увеличаване възможностите на човешкото тяло и ум.

Биоинженерите сега могат да отглеждат нови органи и обновяват старите, могат да се намесват в генетиката на организма и т.н. Има и много по-радикални подходи, по същество те предполагат сливането между човек и компютър.

В кръвоносната система може да се вкарват нанороботи, за да прочистват съдовете и да доставят където трябва лекарството, едновременно унищожавайки туморите и вирусите,

В САЩ е създаден чип, който при имплантиране в мозъка предава сигнали от една здрава клетка към друга, като същевременно избягва повредените зони.

Има мозъчен имплант, който изпраща нервни импулси на персоналния компютър, а той на свой ред подава команда към всевъзможни електронни устройства в дома.

Иначе казано, напредналите научни технологии засилват нашите умствени и физически способности, а скоро ще могат да ликвидират стареенето и даже смъртта.

Какво е необходимо, за да влезеш в числото на щастливците? Отговорът е очевиден: пари, и то не малко. Тоест, не голяма група, световен елит, ще може да “напомпа” тялото и мозъка си, а масата обикновени хора ще бъдат лишени от това.

“В резултат на това човечеството ще се раздели на биологични касти - свръххора и безполезна класа - прогнозира Харари. - Към 2100 година богатите действително може да станат по-талантливи и умни от бедните. Когато стане този разрив, вече нищо няма да може да се промени. Това ще бъде велика революция в историята не само на човечеството, а за всичко живо на Земята. Ако този въпрос не се регулира, малка група хора ще получат достъп до технологиите и ще определят бъдещия живот на Земята.”

Харари се опитва да ни утеши. Възможно е, предполага той, някои страни, където са вкоренени хуманистичните идеали, да продължат да поддържат народните маси.

Да кажем, ще изплащат на всеки представител от безполезната класа така неречения безусловен основен доход - определена сума, която да им позволява да свързват двата края.

Има и други идеи. Според израелския историк, много хора в бъдеще ще предпочетат да живеят във виртуалната реалност. Например, ще играят компютърни игри. Към това мнение се придържа и Бил Гейтс.

Ако се запознаем с някои статистики, тези предсказания не изглеждат фантастика. По данни на американски икономисти, количеството свободно време на ниско квалифицираните работници за последните 15 години се е увеличило с 4 часа седмично и три от тези четири часа те губят за видеоигри.

Ювал Ной Харари смята, че към 2050 г. хората ще изследват нови игрови сценарии и ще прекарват цялото си свободно време във виртуални вселени.

Не е изключено играч на видеоигри да стане официална професия. Друга необходима специалност ще се окаже дизайнер на виртуални светове.

Така или иначе на двете касти - елит и безполезна класа - ще им се наложи да съществуват съвместно на една планета. И имам подозрение, че съседството на обикновения хомо сапиенс с “напомпания” киборг няма да доведе до нищо добро за първия.

2. Свободни, но в мрежите. Защо Интернет ни пречи да се разбираме?

Социалните мрежи изначално са замислени като средство за общуване. Но се оказва, че те култивират у нас далеч не хубави качества. Дори за нормално общуване не става дума.

На научния фестивал в Москва Science Bar Hopping, кандидатът на психологическите науки Марина Кер изнесе лекция с интригуващото заглавие: “Защо социалните мрежи ни пречат да се разбираме”.

За това как популярните интернет-платформи влияят на младите хора и на техните характери, психоложката разказва на читателите на “АиФ”.

“Ленивият” мозък

Социалните мрежи заемат важно място в съвременните системи за комуникация: това не е само средство за общуване, но и медия, и СМИ. А още, това е виртуална среда, в която човек установява и разширява социалните си връзки, самореализира се, генерира и потребява всякаква интересуваща го информация.

И потокът от тази информация е станал толкова огромен, че това не може да не влияе на личността.

Така, западните учени Бауерлейн и Кар в своите работи отбелязват, че конгнитивните (познавателните, умствените) способности на съвременните младежи са се понижили.

И това въпреки големите възможности, които предлага Интернет.

Парадокс е, но светът на съвременните младежи се е свил до техния социален кръг и самите те. Другите хора като че ли не ги интересуват.

Кар обръща внимание на още едно противоречие. Струва ни се, че до колкото по-голяма информация има достъп човек и колкото по-бързо той може да извлече от нея същността, толкова по-продуктивен мислител ще стане.

Но в действителност се случва обратното: от това, че повече не е необходимо да се намира и систематизира информацията самостоятелно, човешкият мозък става все повече и повече “ленив”.

Постоянното използване на социалните мрежи, ограничаващи ни в количеството знаци (например, до 144 символа в една публикация), оказва влияние и на речевите способности.

Изследователите отбелязват неумението на младежите да излагат мислите си, да правят сложни умозаключения, да се изказват пред публика.

Отделно ще отбележа, че изключително излишната информация, нейното постоянно допълване, предизвикват в много млади хора страхове: те се боят, че ще изостанат от информационния поток и ще се окажат вън от случващите се събития.

А 1 до 5 % от посетилите психиатрия въобще имат зависимост от социалните мрежи. Тя е сходна с патологичната зависимост от хазартните игри.

Накрая социалните мрежи ще се превърнат в един от начините за управление на масите, обединяването на хора за някакви цели. Разпространението на ценности, норми и стереотипи днес става много по-бързо и мащабно, отколкото през ХХ век.

“Арабската пролет”, 2013 г., е прекрасен пример за това как революционните идеи и настроения се формират и предават чрез социалните мрежи. Последствията от тази вълна от демонстрации и принудителни политически преврати накара политиците да обърнат внимание на социалните мрежи: в някои страни се появиха закони, които регулират Интернет.

Животът на показ

Социалните мрежи са среда, където ползвателите удовлетворяват своите акцентирани потребности. Какво по-точно е това? Това са такива потребности, които по разни причини човек не може да удовлетвори в реалния живот.

В резултат на това възприемането на реалността се измества, той започва да гледа на всичко от позиция за удовлетворяване на тези свои потребности.

Това става за него първа цел - на човека му се струва, че тези или други качества на него са му жизнено необходими.

Ние направихме анализи на такива потребности. По същество това са характеристики на съвременните младежи. Може да се отделят четири вида такива потребности:

- повишаване и поддържане на самоуважението;

на успеха;

повишаване и поддържане на социалния статус;

на идентификацията.

Най-”популярна” е  потребността от повишаване и поддържане на самооценката. Тя ясно се проследява в почти 32,7% от ползвателите на социалната мрежа «ВКонтакте».

Това се обяснява с факта, че за младежите е характерно желанието да се открояват, да бъдат уникални.

За да не загубят своята индивидуалност, ползвателите на социалните мрежи постоянно сравняват себе си с другите. А това, уви, често води до негативни емоции.

Защото на своите странички хората се стараят да поукрасят своя образ. Наблюдавайки “отредактираната” и “украсена” версия на другите, много от тях я приемат за истина.

Като следствие - идват завист и понижена самооценка.

Стремежът към успех за младежите също е важен. Понятието успех сега по-често от всякога включва в себе си хубава работа или собствен бизнес. А отсъствието на тези атрибуди води отново до понижаване на самооценката.

Още една черта на ползвателите на социални мрежи - манията “сега”. Младите хора се стараят да не мислят за утре и за перспективата, получавайки всичко днес.

Социалните мрежи (Facebook, Instagram, Twitter, «В Контакте») идват при тях - предлагат им да разкажат с какво се занимават, какво слушат, какво гледат, за какво мислят и прочие.

Променя се акцентът от личността към нейния живот, който трябва да се “споделя” с другите. А това може да бъде свързано с емоционална неустойчивост и засилена тревожност.

И все пак голямата опасност е - вманиачване в себе си.

Всеки ден в Instagram се качват повече от 80 млн. фотографии. 20 % от населението на Земята описва детайли от своя живот във Facebook и си пращат един на друг 3,5 млрд. лайкове.

Между другото, за лайковете. Преследването им прави човека зависим и даже го довежда до нарцистично разстройство. Съществува пряка връзка между броя на виртуалните приятели на ползващия фейсбук и изразяването на неговите нарцистични черти. А това вече не е просто невроза, а психическо заболяване.

Да, днешните млади хора имат много възможности и свобода. И потребността им да общуват е голяма. Но често те не са в състояние да я удовлетворят. В края на краищата, манията за себе си води до намаляване на емпатията - умението да съпреживяват с другите.

Налице е парадокс: с развитието на технологиите, насочени към увеличаване на общуването, ние проявяваме все по-малко емоции. И ставаме все по-егоистични.

——————————

Российский писатель, 18.10.18