МАСА
МАСА
Маса дървена покрита
с прах, в праха мухи убити,
върху чаша недопита
устни спастрили следите.
Островите на трохите,
труповете на мухите
с примката на нищетата
тежко стягат ми душата.
РОМАНС
Акорд китарен посвещавам
във лунна вечер - влюбен, млад,
но и до днес недоумявам
дали съм бил във оня град.
И сред разцъфнали градини
посрещал ли съм вечерта,
очаквал ли съм да премине
пред мен момичето мечта.
Или душата се унася
в един многогодишен транс,
недоумяваща коя си,
слушателко, на тоз романс.
АНАКРУЗА
Развиделява ли над горските вършини?
Като че свещ в далечината е запалена,
върху билата разцъфтяват се жасмини
и тишината е от чудото погалена.
А във дълбоките долини мрачината
непроменена още спи, не подозира,
че вече слънцето заплашва я с рапира.
ГРАД
На Ваня Стоянова
Не е Париж градът, реката не е Сена,
река край прашен път, от птици оживена,
реката криволи покрай бетони сиви
и бурен, и бодли в квартали некрасиви,
но има дървеса със есенни прически
и къщи-чудеса като в старинни фрески
и глас от стар рефрен ми казва: Добър вечер!
Ах, времето за мен съвсем се губи вече….
Градът не е Париж. В Париж ли само може
художник слаб и риж боите да положи
върху парче асфалт и в миг да оживее
жена на фон кобалт с венче от орхидеи…
Сред тази равнина, не чула звук за Сена,
аз търсих светлина от чудната Албена.
Аз знаех - в летен мрак се раждат чудесата
и Бог дарява знак за празник на душата…
Река е любовта - тече и не изтича.
Без любовта света на пустош ще прилича.
УТЕХА
След тежък час, след тежък ден
утеха по-добра не зная,
освен брега. Брегът е рая.
След тежък час, след тежък ден
утеха влива в мен.
Далеч, далеч от хорска реч,
морето нека ми говори
и Бог от вечните простори.
Далеч, далеч от хорска реч,
от злото по-далеч.
НАТЮРМОРТ
Парче отхапана филия,
забита вилица във хляба,
до масата мотика кална.
В чинията от алуминий
от пържени яйца остатък.
Стопанино, къде се дяна.
ПЕСЕНТА НА ЩУРЧЕТАТА
Само щурчетата още
имат за песни желания,
само щурчетата в двора -
гости на ранната есен.
Те през комините спускат
своите нощни послания,
търсят души наранени
да ги спасяват със песен.
Като дете босоного
е песента на щурчетата,
стъпва към нас доверчиво
и се усмихва и носи
спомен за нежност и обич,
спомен за лято в полетата
и аромати на билки,
пазени в летни откоси.
Само звездите се вслушват
в хора на песни изгнаници,
звездният маг ги посреща
в своята кула искряща,
звездно перо ги записва
върху небесните страници
и по невидими струни
в детския сън ги изпраща.
В РАНЕН ЧАС
Пристигаш с ранен влак. Преди да идеш вкъщи
морето вика те с вълните си могъщи.
Като любовник стар. До бялото казино спираш,
облягаш се на перилата, напред към острова се взираш.
Блести на вечната вода начупеното огледало.
Не би желал да е така, но истината пръв разбираш:
сред миди ранната вълна пред теб люлее мъртво тяло.
КЛАДЕНЕЦ
Изгребан кладенец е паметта на дядо.
На мислите подземните потоци
са отклонени кой ги знай къде.
Изпратената кофа на въпросите
се връща пълна с нищо.
Децата му се смеят,
а мене ми се стяга гърлото.
МОЛИТВЕНО ПЕСНОПЕНИЕ
На края на града ни, тъй както е при вас,
едно пространство има, населено с мълчание,
там мерките са други, тъгата има власт,
там в болката всеобща е твоето страдание.
И ние неизменно след всеки Божи ден
пътуваме нататък - и казано е слово,
че беден и прославен, недъг и съвършен
ще се превърнем всички във шепа пръст отново.
