В ПАМЕТ НА БАЩА МИ
превод: Николай Антонов
Когато гледам всеки ден децата
как утром с чанти на училище отиват,
аз виждам бедното момиче и бащата -
със стара чанта и усмивката щастлива.
Те за ръка се водят двама заран
и крачат вдълбочени и честити,
и със наивна сериозност разговарят -
бащата отговаря, а детето пита.
Той умно и замислено говори.
О, колко знае той! И как е мъдър!
Ръката му сега е сигурна опора
и тя опора винаги ще бъде!
Детето казва изведнъж: - Като порасна…
Бащата отговаря: - Аз ще бъда старче,
набръчкан и измършавял ужасно.
На теб ще се облягам, за да крача.
Когато ти излезеш, аз ще дремя
самотен в стаята, до печката, във здрача…
- Не, винаги в колата ще те вземам! -
упорства малката, готова да заплаче.
И повече търпение тя няма -
да порасте във този час желае,
за да покаже колко е голяма
и колко е безкрайна обичта й…
И крехката ръчица тъй съгрява,
и морният тъй трогнат и честит е,
че той детенце малко става,
а тя - баща: другар и покровител…