НЕПРОИЗНЕСЕНО СЛОВО

НА ст.н.с. РУМЕН ВОДЕНИЧАРОВ НА ВЪЗПОМЕНАТЕЛНОТО СЪБРАНИЕ, ПОСВЕТЕНО НА 100-ГОДИШНИНАТА НА АКАДЕМИК ЛЮБОМИР ЖЕЛЯЗКОВ

Уважаеми роднини, колеги и ученици на акад. Желязков,

Ще започна с уточнението, че не аз съм най-подходящият човек, който да говори за делото на акад. Л. Желязков. Редно беше на това място да видим един от живите ръководители в Научно изследователския химикофармацевтичен институт (НИХФИ) , а именно д-р Лиляна Далева, Благина Василева, Бистра Аврамова, Милка Николова, Лили Станоева, Иван Агаин и Кирил Нинов.

Моите бивши колеги ми наметнаха дреха, която е скроена за по-дългогодишен съратник на юбиляра. Ето защо аз ще говоря от тяхно име с преклонение пред тяхното пионерско дело.

Историята на НИХФИ започва на три етажа с 120 служители в предприятието „Фармпром” на ул. Антим I, продължава в новата 10-етажна сграда в кв. Дървеница вече с 250 служители (1966 г.) и след 15 години, в които директор е проф. Л. Желязков, НИХФИ се превръща в комплексен институт с 512 специалисти от различни направления, лаборанти и майстори, които превръщат стратегическата идея на основателя, а именно да се премине от обикновена ГАЛЕНИКА към производство на родни лекарствени средства с пълен цикъл на тяхното създаване.

С лекциите си в курса „Химия на лекарствените средства” в ХТИ професор Желязков подготвя и подбира бъдещите млади учени за целите на НИХФИ, които успешно поемат щафетата от старата кохорта ентусиасти за родна фармацевтична промишленост: Въльо и Цвета Иванови, Ганка Шейкова, Надя Бикова, Луиза Томасини, Светла Зиколова, Ана Колушева, Моис Леви, Атанас Георгиев. Светла им памет!

Структурата на НИХФИ е заимствана донякъде от тази на московския ВНИХФИ.

Фактори като „желязната завеса” и икономическото ембарго на Запада налагат необходимостта от разработване на собствени технологии както за синтетични, така и за лекарствени средства от растителни суровини.

Това е историческият шанс за едно цяло поколение химици и фармацевти да се окажат точните хора с точната квалификация за превръщане на идеята и мечта на проф. Любомир Желязков в доходоносна за България и подкрепяна от държавата индустрия.

НИХФИ се превърна в мозъчен център на мощно обединение от заводи в София, Пловдив, Станке Димитров (Дупница), Разград, Троян, Радомир и Сандански.

Институтът притежаваше всички отдели, необходими за разработване на лекарствена технология:

- Информационен и патентен отдел
- Лаборатории за органичен синтез 1 и 2
- Фитохимия и лекарствени растения
- Антибиотици
- Органопрепарати
- Медикобиологичен отдел
- 3 халета за полузаводски опити
- Отдел за контрол на качеството

Особено силни като се има предвид пристрастията на професора бяха лабораториите за синтез на активни фармацевтични субстанции (АФС), които бяха в състояние да възпроизведат и да защитят с авторски свидетелства всички нови молекули и АФС на всички т.н. ГЕНЕРИЧНИ лекарствени продукти като: прениламин, пирамем, индометацин, симетидин, цинаризин (Синтез 1 - рък. Св. Зиколова, Ат. Георгиев, К. Нинов), Вит. С, изодинит, хлорхиналдол, кленбутерол, пефлоксацин (Синтез 2 - рък. Моис Леви, Ир. Пешева).

Многочислена секция за „Технология на лекарствени средства” осигуряваше (заедно с разработките на БРВ на ХФЗ-София) над 80% от технологиите за производство на български лекарствени препарати.

Тази секция ръководена от Луиза Томасини и впоследствие от Лили Станоева притежаваше лаборатории за всички видове лекарствени форми плюс Лаборатория за пасти за зъби. А по-късно и модерно производствено хале.

Неограничени възможности се откриваха пред секцията „Фитохимия и лекарствени растения”. НИХФИ вече се бе прочул със създаването на чудотворното лекарство НИВАЛИН (проф. Д. Пасков, Въльо и Цвета Иванови).

Изключителното богатство на българските лекарствени растения даде възможност и за други оргинални лекарствени продукти като Трибестан, Адинорм, Карсил, Кратемон. Тук трябва да отбележим заслугата за създаване на ТРИБЕСТАН на колоритната съгражданка на проф. Желязков - г-жа Маргарита Томова.

Чести и продължителни бяха командировките на сътрудниците от с-я „Галеника” Бл. Василева, А. Наков, Т. Атанасова, Н. Добрева в разградския завод, докато успешно не бяха внедрени многотонажни технологии за производство на Ампицилин, Амоксацилин, Цефалексин, Тубоцин и подобрени други за Гентамицин и Нифимицин.

Ако се изразя на съвременен жаргон:

Под ръководството на проф. Желязков НИХФИ се превърна в ХЪБ, от който към всички заводи на ДСО „Фармахим” се разпространяваха знания и нови технологии.

Всичко това стана възможно с директор на НИХФИ, притежаващ стратегическо мислене, и специалисти, които работеха и се учеха всеотдайно по повече от 8 часа на ден. Лабораториите светеха до късно вечер.

Десетки колеги окуражавани от проф. Л. Желязков защитиха 43 кандидатски и 6 докторски дисертации.

Над 400 са авторските свидетелства за получаване на АФС и лекарствени форми. Много колеги специализираха в Италия, Франция, СССР и Канада. Връщаха се и предаваха придобитите знания на другите. България се превръщаше от фармацевтично джудже във фармацевтичен гигант.

Всеки народ си има свой Великден. За българския Великден на XIX век е писано и се знае достатъчно. Ако във войните за национално обединение (1914-1918 г.) се бяхме оказали сред победителите - тези години биха могли да се нарекат български Великден на ХХ век. Обаче националните катастрофи попариха надеждите и небивалия подем на българския народ.

Но историята даде на българите втори шанс през миналия век. Две мирни десетилетия (1965-1985 г.), в които построиха АЕЦ „Козлодуй” и заеха първо място в СИВ и дори в Европа по износ на някои важни продукти (червено вино, цигари, електроника, лекарства).

Това беше един истински български Великден и време на нашата младост.

Великден без будители и водачи не е възможен. НИХФИ точно тогава имаше водач и то водач с вярна визия. През 1972 год. проф. Желязков премина като координатор на науката (в БАН, университетите и НИИ) в ДКНТП като заместник председател.

Този комитет с ранг на министерство се оглавяваше от друг изключителен човек - проф. Иван Попов, на който принадлежи идеята и заслугата за бурното развитие на българската електроника.

Не зная точно какви съвети и указания е давал проф.Желязков като зам.председател на ДКНТП на тези, които го заместиха(д-р. Далева, Ив. Агаин, К. Нинов, В. Баева, Ат. Георгиев), но едно е сигурно - професорът търколи една снежна топка по фармацевтичния склон, която дори и без неговото формално присъствие в НИХФИ, предизвика лавина от разработки и внедрявания.

Към колектива се присъединиха опитни колеги от БРВ на ХФЗ-София. Броят на изпитаните потенциални АФС от медикобиологичното направление достигна 5000.

Тактиката на НИХФИ беше следната: Пълна готовност за производство на генерично лекарствено средство още преди падане на неговата патентна защита.

Учениците на проф. Желязков бяха получили самочувствието, че могат да получат икономично всяка АФС, а другите колеги - да я пуснат на пазара в подходяща форма.

По този начин НИХФИ и ДСО „Фармахим” осигуряваха на нашите сънародници евтини и ефективни лекарства.

Износът на лекарства на „Фармахим” годишно достигна 900 млн долара по т.н. второ направление и 1.3 млрд рубли за страните от СИВ. Българските лекарства бяха познати от Камчатка до Аржентина. След 30 години работа „на ползу роду” мечтата на проф. Любомир Желязков се беше сбъднала.

Започнаха промените след 1989 г. Българската държава се отказа да развива и да запази стратегически отрасли като електроника, машиностроене, фармацевтична индустрия и др.

Десетки външнотърговски дружества вкл. и тези на „Фармахим” престанаха да действат. Министерството на външната търговия беше ликвидирано. България губеше традиционни пазари, а НИХФИ - финансирането си.

През 1997 г. петата колона на КТ “Подкрепа” обезглави института. Комунистите трябваше да бъдат изчистени. Образно казано мястото на отличниците беше заето от тройкаджиите. Начело на НИХФИ беше поставено нехабилитирано лице. Науката ставаше ненужна, за реформаторите беше важна единствено печалбата. Те така и не осъзнаха, че „пазарна икономика” без завоювани пазари е просто оксиморон.

Приватизацията на фармацевтичната промишленост беше нечестна и непрозрачна. НИХФИ, рожбата на проф. Желязков стана част от „Софарма” и след 35 години активен живот престана да съществува като Научно-изследователски институт. Трудът на две поколения служители-ентусиасти беше присвоен от „новите” българи.

Днес делото на водачите от времето на Българския великден на ХХ век тъне в забрава. Оказва се, че ние българите имаме къса историческа памет. И други личности-борци за национално обединение бидоха забравени десетилетия наред.

Чак сега след 100 години на генерали като Владимир Вазов и Иван Колев се вдигат паметници. Рано или късно истинската оценка на делата на големи родолюбци заема своето място.

Уважаеми колеги, вече става ясно, че капитализмът в този си вид като неолиберална парадигма няма бъдеще. След кризата на социализма ще станем свидетели и на криза на капитализма.

Обществото отново стана класово, държавата губи своя суверенитет, а това не предвещава нищо добро. Руският историк Андрей Фурсов казва: „До края на 21 век капитализмът ще си отива бавно, грозно и кърваво”.

И едва тогава, след като днешната мътилка от олигарси, крадци и обикновени мошеници изтече в канализацията на историята, ще заблестят отново ликовете на ръководителите на българската наука и индустрия, превърнали България в икономически тигър и наредили я сред развитите страни на 29 място. На лидери като проф. Иван Попов, акад. Ангел Балевски и акад. Любомир Желязков.

Нека с възпоменателни събрания като днешното запазим жива паметта за тези достойни и величави българи.