Лефтерис Алексиу

превод: Кръстьо Станишев

НА ПЯСЪКА

Моли се смееше и тичаше по сребърния пясък,
крачетата й светли пърхаха, потръпваха игриво,
но втурна се след нея бурната вълна със мрачен блясък,
любимите следи тя ближеше и хапеше ги диво.

ОТКРИТИЕ

Дордето от Хораций запленена,
потънала бе тя във красота,
в главата й се вглеждах вдъхновено -
най-прелестната ода на света.

И ето - скрит в косите й разкошни,
съзирам косъм бял и озарен,
навярно той е пръв, поникнал снощи,
не виждам друг във русото море.

Това не е на радост предвещание,
защо ли ме изпълва радостта
и стихва бавно моето движение?

Преля ли в мен на щастие елея,
единствен лъч, дошъл във вечерта?
И разделени, пак ведно стареем.

ТЪЙ КАЗА ОДИСЕЙ НА КАЛИПСО
КАТО РЕШИ ДА Я НАПУСНЕ

Прозрачното ти тяло като сняг
е в здрача. С Афродитини извивки
на змийската любов ти в пръстен як
като влечуго кръста ми притискаш!

В целувката ти пя щурец. И той,
и погледа ти ми дариха рая.
Не виждам и не чувам; златен рой
над мен пак стари спомени витаят.

Зоват ме чайки. Вика ме морето,
по влажните клепачи пяна свети,
безсмъртието робство е за мен.

Отдай ме, подари ме на съдбата,
на своя чълн несигурен мечтата
да ме развява с вятъра солен.