СЕЧ
СЕЧ
Брадвите ехтят във планината,
буките една след друга падат.
Клоните - отсечени - се мятат
в плачещата от листа грамада.
Мой народе, ти си с тая участ -
брадва е размахната над тебе -
с тайната надежда да се случи -
ти - в земята собствена - погребан.
***
Гората се приготви да заспи…
Къде съм тръгнал, щом денят преваля!
Дано все нещо да ме приюти,
а аз със длан мъглата ще погаля…
ВРАБЧЕТА НА АВТОГАРАТА
Те няма да пътуват никъде.
Не чакат преминаващите автобуси.
Билети няма да си купят никога;
дори не разговарят помежду си.
А аз ги гледам колко са забързани -
подобно сервитьори между масите.
Но автобусът, с който ще пътувам,
с отворена уста поглъща пътници…
Как искам да остана при врабчетата!
БИСТРА ВОДА
Кой те размъти, бистра вода,
кой те размъти?
Докоснех ли те суха уста -
животец гълтах.
Кой те размъти, бистра вода,
кой те размъти?
За мен беше Вяра и Свобода.
В годините - пътят ми.
Кой те размъти, бистра вода,
кой те размъти?
… Но аз пих от тебе, мътна вода…
И в това е грехът ми!
ДЪРЖАВАТА НА МРАВКИТЕ
Така и не живях в държавата на мравките.
Държавата им - в края на гората.
По-точно - във началото.
Така и не разбрах
защо са мравките еднакво бедни и еднакво сити.
Така и не разбрах дали си имат господар
или са всички господари!
Така и не разбрах какво е ден,
какво е нощ при тях…
Така и не разбрах как оцеляват
от лапите на мечките,
от зурлите на мравоядите.
За мен е вече привечер.
Ще се прибирам…
И от държавата на мравките си тръгвам
стъписан, с уморени стъпала…
И все не ме напуска тая мисъл:
Човече, колко си назад!
АПОКАЛИПСИС
Преди да дойде апокалипсисът,
ще го усетят птиците…
Но крясъкът им няма да го чуем,
защото ги прогонихме.
Преди да дойде апокалипсисът,
дърветата със клоните ще трепкат.
Но ние няма да ги видим,
защото ги изсякохме.
Преди да дойде апокалипсисът,
житата ще узреят без зърна.
Но ние няма да ги жънем…
Та за какво са ни!
А дойде ли апокалипсисът
внезапно, неочаквано и без гадатели -
ще се спасят единствено нещастните,
за да пируват после с плъхове.
