Димитър Дънеков

РЕПЛИКА

Напрягам се!
Стремя се да покълна
в това поле, наречено живот,
с надеждата преди да ме погълне
все някой ден да дам обилен плод.

И само краска в делничното сиво
да сложа,
да запея, но на глас
и всичко,
всичко в мен да е красиво…
какво ми пречи?
Собственото “Аз”!

* * *

Надеждите – снежинкови ята
връхлитат със дъха на снеговея.
Нощта не спи,
а ти припламваш в нея,
задъхана от бяла красота.
Докосвам те в нощта новогодишна –
дано да се посипят върху нас,
пречистени от нулевия час,
искриците от дните ни предишни.

                                  30.12.1986

ЛЕТНИ НОЩИ

Когато залез запламти над сивите панели,
кварталът почва да бумти с пределни децибели.

Врагът заел е на тайфи рубежи по балкони
и сипе “моно” и “хай-фи” от мощни тонколони.

Атаки кънтри, рок и блус отбива Лепа Брена.
С картеч сиртачен някой туз успява връх да вземе.

Щурмуват шлагерни звезди. Прощракват кастанети.
Издъхват с източен мотив ранени кларинети.

Гърми, трещи от вси страни и, щеш не щеш, ти слушаш,
макар че вече ти се спи и иде ти до гуша.

Въртиш се ядно, няма как, до сетната атака,
но славиш Бога, че все пак приспива и простака.

ПЛАВАЩА СВЕЩИЦА

Пламъче-огънче, бледо светличе,
плаващо в чаша вода,
плазмена перличка, жива душица,
будно оченце в нощта.

Колко си хубаво, пламъче-огънче,
нежност, любов, красота,
а отразено в очи развълнувани,
си несравнимо сега.

Искам те, пламъче-огънче, мълнийко,
искам те вечно, навред.
Святкай, изгаряй ме бавно, убивай ме,
вече не мога без теб.