ДУМИ ЗА ДВЕТЕ КНИГИ НА ИЛИЯ ПЕХЛИВАНОВ

Калин Николов

Две нови книги събират малка, но основна част от журналистическото творчество на Илия Пехливанов.

Убеден съм, че точно така, в тяхната цялост, материалите на журналиста придават друга стойност на професионалната категория, обогатяват нашата представа за сложни исторически процеси и несъмнено са ценно обобщение на българския принос в световната култура.

В текстовете си той разглежда въпросите за предисторията на славянската писмена култура и зараждането на българската литература, занимава се с произхода и културно-историческото значение на първобългарските надписи, припомня, но и открива редица важни страници от възрожденската ни хроника.

Може би все пак необходимо е да се уточни, че написването на приблизително пълна биобиблиография на Илия Пехливанов ще стане възможно едва като бъдат препубликувани не само  негови конкретни публикации, но и се покаже важното му събирателско, авторско, редакторско, издателско творчество, което не само е разпръснато из съвременната периодика, но е оплодило с идеи десетки други негови колеги от различни поколения.

Няма съмнение, че двете му най-нови книги от 2017 г. и 2018 г. са важен елемент от изграждането на пълнокръвния образ на един напълно нестандартен и нов седмочисленик и будител.

Но ако в повечето подобни традиции такива издания са някаква ретроспекция на един живот, то в случая са само белег на мисия за високо духовно присъствие в съвременната ни национална култура.

Сам той обобщава живота си така:

„Роден съм на Игнажден през 1941 г. на Върпища. Кръстен съм в Дряновския манастир. Завършил съм Априловската гимназия и Българска филология в Софийския университет. Работих във в. „Народна младеж” и „Антени”. Участвах в списването на в. „За буквите” от началния му брой през 1979 г. Познавам най-големите съвременни учени слависти и техните ученици. Печатал съм в наши и чужди издания, а също в сп. „Куриер на ЮНЕСКО” на 32 езика. Членувах в Управителния съвет на СБЖ до 1989 г. През 2010 г. бях приет за член на Съюза на българските писатели”.

Дисциплината на журналистическото му писане няма аналог и друга подобна компетентност в страниците на нито едно издание днес у нас.

Със събраните и публикувани автографи и отзиви Илия Пехливанов и група единомишленици от някогашния вестник „Антени” и от вестника „За буквите - О писменехь” намират начин да запечатат основни акценти от уважението на видни учени и творци към значението и ролята на славянската писменост за света.

Ще допълня, че той се сближава, работи и общува с Дмитрий Лихачов, Роже Бернар, Умберто Еко, Жозе Рюискар, Уилям Федер, Алексей Лосев, Норберт Рандов, Санте Грачиоти, Петър Динеков, Иван Дуйчев, Джон Атанасов, Куйо Куев, Петко Тотев и много други…

Затова, когато мислим за действителната журналистическа мисия в българската действителност - преди и сега, едно от първите имена, които веднага изплуват в паметта ни, е това на Илия Пехливанов. Парадоксално е, че подобен труд като че ли не подлежи на квалификация.

Силната му индивидуалност отдавна го е направила един от малцината ни боравещи със словото интелектуалци, които съчетават литературноисторическа, теоретична и публицистична дарба.

Като прибавим и безспорния му професионален талант, става обяснимо защо литературно-критическите му текстове се считат и за художествени творби.

Той даде плът и кръв на издание като вестника „За буквите - О писменехь”, което никога нямаше да има такава архитектоника, сила и оригиналност, ако не бяха опитът и широтата на ерудираността му.

Книгите на Илия Пехливанов са  два ценни светилника… Няма нужда от повече думи за тях.