Александър Михайлов

Отбрули вятърът рубинен лист
на явора от кичестия ствол.
Понесе листа ручей, рукнал чист,
из тайните на сенчестия дол.

И аз съм лист, обагрен от рубин,
в дървото на живот неизживян.
И мен ще ме отбрули в миг един
почти безшумно вятърът незван.

Ще ме отвее някъде без жал -
в тих някой кът или в мочур голям,
или край храст, цъфтял и прецъфтял.
Къде? Кога? Не искам аз да знам.