Йозеф Елиа

превод: Кръстьо Станишев

И аз бях някога детенце мило
и галено от музите живеех,
бях някога безгрижно, лекокрило,
бях птиче аз и пеех.

От синеока - първата целувка,
от прелестта на лунолика нежна
сърцето ми бе станало цигулка,
а лък бе му копнежа.

Тук снежен крин, а там зюмбюл и здравец,
лимонови дървета се люлеят
и пеех аз, и пеех аз тогава,
за любовта си пеех.