САТИРИЧНИ КОНСТАНТИ

Георги Константинов

НАИВНА МЕЧТА

От мен се иска да бъда
активен и позитивен
зрител, потребител,
вестникочитател,
сигурен избирател,
пазарно ориентиран,
минимално корумпиран,
компютърно грамотен,
несенчесто работен,
сексуално толерантен,
секънхенд елегантен,
правилно шофиращ,
умерено протестиращ,
навреме кредитиращ
Топлофикация,
ВИК и НЕК…
А пък аз наивно мечтая
да бъда
просто човек.


НА ЧИЯ СТРАНА?

Днешен прочит на мое
стихотворение от 1990 г.

Не точно ляв.
И не центрист. Или пък десен -
поетът трябва да е само
талантлив и честен.
Не питайте: къде е? На чия страна?
Поетът, (ако е поет!),
е винаги
на своята страна -
от Дунава до Пирин планина.


КАФЕ ОТ РЪЖ

Менят се мойте навици полека.
Виновно е туй пусто Егене.
Редовно вече влизам във аптека,
наместо в кръчма
или кафене.

Не съм изгубил интерес, навярно,
към женски смях, прозвъннал вън.
Но мисълта за неплатено парно
ме пали повече -
дори насън.

Екранът от корупция трепери.
Но вместо да се възмутя на глас,
шептя: „Как няма далавери,
в които
да участвувам и аз?

И няма ли съдбата да ме турне
във печеливш партиен тим
и заедно
със някой физкултурник
културния прогрес да оглавим?..”

Е, няма. Май не ставам за комбина…
До тази мисъл стигам изведнъж,
когато станал съм във пет и половина
и пийвам си
кафе от ръж.


АПЛОДИСМЕНТИ

Ценя самотата. Но има моменти,
когато ме радват аплодисменти.

Когато опитвам да стана лечител
на болки, които и аз съм изпитал.

Пронизван от погледи, търся лекарство
за своя тревога, за чуждо коварство…

Лекуват ли думите? Кой вярва в чудо?
Но аплодисменти
понякога чувам…

Поетът, артистът,
личността вдъхновена
във себе си носят чувство за сцена.

А всичко, което зад кулисите щъка
е скучна пиеса, битова мъка.

Там няма геройство и думи свръхчестни.
Захвърляш си меча, оставаш по чехли,

измъчват те клюки и зли опоненти.
Къде са всичките аплодисменти? -

Пак някой със думи ще те удари…
И аплодисментите
стават шамари.


МУТРАБАРОК

Ти живееш усмихнат
в своя замък сред цъфнали рози.
А пък нейде мнозина мечтаят
за парченцето хляб.
Ще попитам: има ли грях,
по-голям от този -
да живееш по барски щастливо
в нашия, пълен с нещастие,
свят?


ТРУДЕН ВЪПРОС

Каква поезия в години меркантилни?
Какъв театър? Гледаме си мач.
Офелия се снима в порнофилми.
И Хамлет днес е гробищен пазач.
Така със духове той още разговаря.
А бездуховен свят отвън шуми,
натиска газ
в лудешка надпревара…
По магистрали се избиваме сами.
Или се лъжем.
И безкрай се съдим.
Живеем лошо. А държавата е пас.
Въпросът е:
да бъдем или да не бъдем?
Мълчи си Шекспир.
Той не е на власт.