Димитър Хаджитодоров

НЕОЧАКВАНА СРЕЩА

Попаднах на кратък отдих в Созопол в края на септември. Разхождах се из Стария град, без да мисля за нищо неотложно.

Посещавах пристанището и наблюдавах траулерите, които се завръщаха, натоварени с улов.

Палубата на единия от тях бе покрита с разпиляна риба, сред която лежеше едър скат, очакван нетърпеливо на кея.

После тръгвах към крепостната кула. Недалеч от нея, на склона, растеше дърво с нарове. Жълто - червените плодове, греещи в повяхващата зеленина, напомняха приказката за златната ябълка. По-нататък започваше скалист бряг.

Алеята се провираше между заведенията над високия бряг. В подножието му белееха гребените на вълните. Насреща, сякаш допотопно чудовище, плуваше остров „Свети Иван”.

Любувах се на простора и се оглеждах. Слънцето бе застинало над хоризонта. Вятърът се усилваше. Върху синия безкрай се мяркаха бели „зайчета”.

На ръба на скалата, надвесено над бездната, растеше дърво с напукана кора. Стеблото му, усукано от напрежение, приличаше на мускул на борец, сграбчил здраво противника си. Гледах известно време ствола и възлестите клони и едва накрая забелязах листата.

Продълговатият им, сребристо-зелен силует бе толкова неочакван, че трябваха още минута-две докато осъзная, че това е дива маслина. Вятърът откри няколко малки топчета, скрити между вейките, за да се уверя в откритието си. То бе потвърдено от местен жител.

Това бе възхитително събитие в краткия ми отдих. Не помня колко време останах до вкопчилото се в оскъдната пръст дърво, като при среща с неразделен приятел.

Брулено от вятъра, тялото не бе стройно, но в него имаше толкова живот, че човек би се замислил, докато го разглежда.

Върнах се при маслината вечерта и отрязах клонче с два-три микроскопични плода. Съхраних го грижливо до дома с пожелание за мир и любов.

Бях виждал маслинови горички в Гърция, по пътя към Солун. Невисоки, със светли, почти кадифени листа, които се открояваха с цвета си. В малките градове те растяха по улиците.

Овалните им плодове висяха като обеци. Някои потъмняваха, но повечето пазеха неповторимата зелена украса…

ОЦЕЛЯВАНЕТО НА ДЪРВОТО

В края на септември зрелите жълъди и кестени се търкалят между дърветата. Катериците събират част от тях, но повечето презимуват под листата, защитени от здрави черупки.

Топенето на снега и пролетните дъждове пробуждат скритите им сили. Кълновете се появяват с тихия пукот на обвивките, заглушаван от вятъра, флейтите на певците и грижите на минувачите.

Нежните израстъци пробиват бронята. Крехки стръкове се протягат от цикламено-розовите ядки.

През пролетта бъдещите дръвчета се вкореняват. На есен се забелязват тънките им стъбла, с две-три огнено-червени листа. Гъвкавите тела се оголват през зимата, но, полузарити в шумата, те посрещат без страх студовете.

Няколко години филизите растат необезпокоявани. Върховете им следват посоката, определена от предшествениците. Плетеница от клончета запълва пространството между дънерите.

Тогава започва прочистването. Електрически триони прогонват птиците. Край пътеките се трупат купища пръчки. Между дърветата просветлява и големите стволове се открояват. Лесът напомня на току-що обръснат мъж.

Безмилостната сеч рядко пропуска фиданка. Тези, по-навътре в гората, имат шанса да растат. Но щастливците се натъкват на друго премеждие. Младите стъбла линеят в сянката на по-старите.

Продължителната засуха стиска до болка корените. Минувачи ги отрязват, за да подпират доматите и боба. През зимата зайци и кози нагризват меката кора.

Не се знае колко кълнове оцеляват, но вероятно са по-малко от петдесет процента.

Изпитанията не свършват дори за заякналите стволове.

Вятърът ги огъва и те блъскат клони едни в други. По-слабите се пречупват. Корените на някои не издържат. Безжизнените им трупове се стоварват с трясък върху пътеките и нараняват останалите.

В неизлечимите язви се загнездват дървесни гъби, разяждащи ги неусетно. Бръшлян, мъхове и лишеи, като капризни храненици, се вкопчват в доспехите им.

Бръмбари - корояди увреждат плътта. Изсъхналата кора се развява като раздрана дрипа. Плетеница от проходи, изрязана сякаш с тънко длето, изронва дървесината.

Лабиринтът е толкова сложен, че дори нишката на Ариадна не би помогнала в проследяването му.

Дървоядци с остър свърдел пробиват миниатюрни отверстия.

Молци снасят яйца, за да се излюпят лакоми гъсеници. Разкъсаните листа, ръждиви на цвят, се спаружват преждевременно. Хората обясняват това с радиация или лош въздух, без да се досещат за истинската причина.

През зимата в гората се промъкват каручки с дръгливи кончета. Водачите им повалят гигантите с полутъпи брадви.

Дънерите стават плячка на онези, които нямат пари за огрев. Израснали с толкова усилия, цепениците изгарят в печките за по-малко от седмица.

Въпреки противоборството, много дървета оцеляват. Подобно на хора с добро здраве, някои от тях се радват на дълголетие.

В короните им намират убежище птици и катерици. За да предизвикат възхищението на любителите на природата, вглеждащи се в могъщите им тела.