Михаил Кремен

ПРЕЛЮДИЯ

Камбана глуха: скърбен звън -
на мойто щастие плачът.
Аз слушам уморен: на сън
в душа ми струните звучат.

Със ласки теменуги бледни
все щастие ми шепнат: сън…
В душата ми - на игли ледни
се смръзва плачущия звън.

ОЖИДАНИЕ

Самотен до прозореца те чакам
дали ще дойдеш в тая бурна нощ!?
Веч тъмно е в съседните прозорци -
и само мойта лампа свети ощ.

Вихрушка се блъска в стъклата -
изписне яростно - замре без мощ;
и пак, свирепа зафучи - застане
с безумен вой във тая грозна нощ…

Дойди! От твойта пламенна усмивка
душа ми - жива рана - ще зарастне:
дойди, о, Слънце, в тая черна нощ,
че лампата ми скоро ще угасне!

КОШМАР

До мен ридаят хиляди уста -
хиена гладна вие във нощта:
от вечен мраз душите кой ще стопли!?
… Смях тъмен и зловещ, безумни вопли
и писъци несвесни на сърцето -
проклятие и огън към небето!

Прокажен дъх е всяка тяхна реч -
заразата се пръска надалеч
в часът безумен на нощта вековна.
О, тъмен вой на бурята отровна!
Сърцето стене, блъска се, ридае -
отвека сън бленува - сън не знае…

Във мрака стенат хиляди усти -
прокажените плачат във нощта…
От страх примира трепетно сърцето -
то в ужас слуша: клетви към небето,
зловонен смях, хиенен вой до гроба -
безумства, кърви, мщение и злоба…

——————————

сп. „Мисъл”, г. 16, кн. 8, 1906 г.