ЕСЕН
ЕСЕН
Спусна се отгоре
тихо есента
и покри със злато
горските листа.
Клюмнаха главички
полските цветя,
черни почерняха
ширните поля.
Дружно отлетяха
птичките на юг,
звънки песни спряха -
тъжно стана тук.
Млъкна и щурчето,
скри се и не пей.
Често от небето
ситен дъжд се лей.
——————————
сп. „Детски живот”, кн. 2, 1939-1940 г. Втори вариант на едноименното стихотворение, публикувано в сп. „Детски живот”, кн. 2, 1937-1938 г.
ПРОЛЕТ ИДЕ
Презморец далечен полъхва,
топи се бързо снегът -
в реките, довчера вковани,
със шум се пука ледът.
И първите росни цветенца
в полето вече цъфтят -
теменужки модри ухаят,
свещици златни горят.
Усмихва се слънце ясно
от ведросиния свод,
земята от сън се събужда
и пак заблика живот.
——————————
сп. „Детски живот”, кн. 5, 1939-1940 г.
МАЙСКА НОЩ
Зад отсрещний рид планински
бавно слънцето се скри -
в небесата, позлатени,
гаснат сетните зари.
Здрач вечерен тихо пада
над поля и долини -
в далнините замълчани
чезнат родни планини.
Морни връщат се стадата,
глъхне в мрака меден звън,
птиченца, цветя, дечица -
всички готвят се за сън.
Тиха майска нощ разпери
свойте приказни крилца, -
затрептяха в небосвода
сребролики кандилца.
——————————
в. „Славейче”, бр. 10, 1939-1940 г. В първия си вариант стихотворението е публикувано под заглавие „Пролетна вечер” в сп. „Пчелица”, кн. 5, 1918 г.
ВЕЛИКДЕН
Бавно слънцето залезе,
догаря денят без мощ, -
над земята тихо слезе
звездната априлска нощ.
Птиченцата се прибраха
мирно в своите гнезда, -
в сън унесени заспаха
кротко малките деца.
Но във ширните простори,
полунощ щом прозвъни,
звездний купол се разтвори
във море от светлини.
И черковните камбани
зазвъниха в хор навън, -
над гори, поля, балкани
се разля тържествен звън.
Ангели безброй запяха
в тишината на нощта:
„Бог Исус възкръсна в слава
и победи той смъртта!”
——————————
сп. „Светулка”, кн. 7, 1939-1940 г.
РОЖДЕСТВО
По купола небесен
трептят безброй звездички.
Отдавна спят децата
и мъничките птички.
Среднощ звъни… и ето,
разтваря се небето -
и сладък звън отеква
далеко в ширинето.
Тържествени камбани
се люшват над земята
и хор от херувими
запява в тишината:
„От схлупените хижи
до царските палати -
ликувайте и пейте
и бедни, и богати!
Да бъде мир в душите
и радост във сърцата,
че Бог - Исус роди се
във слава на земята.”
——————————
в. „Славейче”, бр. 4-5, 1940 г.
ЗИМА
Премени се пак земята
в своя плащ кристално чист,
докъдето поглед стига,
сняг се стели, сняг сребрист…
Побеляха планините -
бяло, бяло е навред, -
умълчаха се реките -
не шумят, вковани в лед.
Под снежеца спят цветята
сън спокоен, кротък сън -
и сънуват, че е пролет
и че слънце грей навън.
От звънци, кавал овчарски,
те дочуват сладък звън,
и деца безгрижни виждат
в своя тих и светъл сън…
——————————
сп. „Детски живот”, кн. 4, 1940-1941 г.
МАЙСКА ПЕСЕН
Погледът, догдето стига
тучни ниви и поля,
губери - килими цветни -
вред цветя, безкрай цветя.
Златен крем и незабравки
във градините цъфтят.
Ален мак и маргаритки
всеки слог и хълм красят.
По полята се усмихва
модроокият синчец.
Дъх на рози ароматни
носи тихият ветрец.
Всичко днес на май се радва,
тържествува и се смей.
Китки вий, венци прекрасни,
радвай се, дете, и пей!
——————————
сп. „Светулка”, кн. 7, 1940-1941 г.
ЕСЕН
Вършините горски погали
със ледена длан есента
и с пурпур и злато обагри
зелените свежи листа.
Отлитнаха пойните птички
в далечните южни страни.
Замлъкна, не пее щурчето
и птичият хор не звъни.
Запъплиха пак над полята
студени и влажни мъгли, -
и дъжд непрестанно започна
от тъмния свод да вали.
Задуха, засвири горнякът
във тъжните пусти гори, -
и скоро пътеките горски
със губери златни покри.
——————————
сп. „Детски живот”, кн. 2, 1942 г.
ЛЯТО
Чисто, ведро е небето,
няма облак да мрачи,
жарко слънце над полето
праща огнени лъчи.
Докъдето поглед стига -
нашироко и надлъж,
златните жита се люшкат
и шуми узряла ръж.
Дъх разливат ароматен
вредом полските цветя, -
святкат хиляди светулки
между буйните нивя.
Ето, лятото пристига,
със коса и сърп в ръце -
и с венец от маргаритки,
мак и златни класове…
——————————
сп. „Детска радост”, кн. 8, 1942-1943 г.
МАЙ
От небето Слънчо златен
се приветно смей
и от ранна утрин славей
чурулика, пей.
По треви, цветя росата
кат брилянти грей -
лек ветрец нивята буйни
кротичко люлей.
Вред гори, поля зелени
и цветя без край -
вредом слънце, радост, песни -
днес е дивен май.
——————————
сп. „Светулка”, кн. 8, 1942-1943 г.
ЗАЙЦИ
Зайци дългоухи
с вирнати мустаци
бягат и се крият
в гъстите шумаци.
После пак ударят
право през полето,
нейде шушне нещо,
трепне им сърцето.
През глава в тревата
те се запремятат,
зелките узрели
радостно пресмятат.
И се утешават,
че през тая зима
лесно ще им бъде,
няма глад да има.
——————————
сп. „Детска радост”, кн. 2, 1943-1944 г.
ЗАЙЧЕТО СЪНУВА
Вие грозно севернякът,
студ и мраз цари навън,
свито, с ледени крачета,
зайчето сънува сън.
Топло слънчице се смее,
лъха пролетен ветрец,
малка птичка песен пее,
кърши сребърен гласец.
Докъдето поглед стига
и на север, и на юг,
гледа зайчето щастливо
все градини с зеленчук.
Че какво ли вътре няма…
зеле, моркови… безчет, -
тръпно зайчето се чуди
що да хапне по-напред.
Но не свари да опита
то какъв му е вкуса -
клонче вятъра прекърши
и го тупна по носа.
Скочи Заю разтреперан,
със разтупкано сърце -
хукна бързо през полето -
сякаш вихър го отве.
——————————
сп. „Светулка”, кн. 4, 1945-1946 г.
