ЕСЕН

Георги Костакев

ЕСЕН

Спусна се отгоре
тихо есента
и покри със злато
горските листа.

Клюмнаха главички
полските цветя,
черни почерняха
ширните поля.

Дружно отлетяха
птичките на юг,
звънки песни спряха -
тъжно стана тук.

Млъкна и щурчето,
скри се и не пей.
Често от небето
ситен дъжд се лей.

——————————

сп. „Детски живот”, кн. 2, 1939-1940 г. Втори вариант на едноименното стихотворение, публикувано в сп. „Детски живот”, кн. 2, 1937-1938 г.


ПРОЛЕТ ИДЕ

Презморец далечен полъхва,
топи се бързо снегът -
в реките, довчера вковани,
със шум се пука ледът.

И първите росни цветенца
в полето вече цъфтят -
теменужки модри ухаят,
свещици златни горят.

Усмихва се слънце ясно
от ведросиния свод,
земята от сън се събужда
и пак заблика живот.

——————————

сп. „Детски живот”, кн. 5, 1939-1940 г.


МАЙСКА НОЩ

Зад отсрещний рид планински
бавно слънцето се скри -
в небесата, позлатени,
гаснат сетните зари.

Здрач вечерен тихо пада
над поля и долини -
в далнините замълчани
чезнат родни планини.

Морни връщат се стадата,
глъхне в мрака меден звън,
птиченца, цветя, дечица -
всички готвят се за сън.

Тиха майска нощ разпери
свойте приказни крилца, -
затрептяха в небосвода
сребролики кандилца.

——————————

в. „Славейче”, бр. 10, 1939-1940 г. В първия си вариант стихотворението е публикувано под заглавие „Пролетна вечер” в сп. „Пчелица”, кн. 5, 1918 г.


ВЕЛИКДЕН

Бавно слънцето залезе,
догаря денят без мощ, -
над земята тихо слезе
звездната априлска нощ.

Птиченцата се прибраха
мирно в своите гнезда, -
в сън унесени заспаха
кротко малките деца.

Но във ширните простори,
полунощ щом прозвъни,
звездний купол се разтвори
във море от светлини.

И черковните камбани
зазвъниха в хор навън, -
над гори, поля, балкани
се разля тържествен звън.

Ангели безброй запяха
в тишината на нощта:
„Бог Исус възкръсна в слава
и победи той смъртта!”

——————————

сп. „Светулка”, кн. 7, 1939-1940 г.


РОЖДЕСТВО

По купола небесен
трептят безброй звездички.
Отдавна спят децата
и мъничките птички.

Среднощ звъни… и ето,
разтваря се небето -
и сладък звън отеква
далеко в ширинето.

Тържествени камбани
се люшват над земята
и хор от херувими
запява в тишината:

„От схлупените хижи
до царските палати -
ликувайте и пейте
и бедни, и богати!

Да бъде мир в душите
и радост във сърцата,
че Бог - Исус роди се
във слава на земята.”

——————————

в. „Славейче”, бр. 4-5, 1940 г.


ЗИМА

Премени се пак земята
в своя плащ кристално чист,
докъдето поглед стига,
сняг се стели, сняг сребрист…

Побеляха планините -
бяло, бяло е навред, -
умълчаха се реките -
не шумят, вковани в лед.

Под снежеца спят цветята
сън спокоен, кротък сън -
и сънуват, че е пролет
и че слънце грей навън.

От звънци, кавал овчарски,
те дочуват сладък звън,
и деца безгрижни виждат
в своя тих и светъл сън…

——————————

сп. „Детски живот”, кн. 4, 1940-1941 г.


МАЙСКА ПЕСЕН

Погледът, догдето стига
тучни ниви и поля,
губери - килими цветни -
вред цветя, безкрай цветя.

Златен крем и незабравки
във градините цъфтят.
Ален мак и маргаритки
всеки слог и хълм красят.

По полята се усмихва
модроокият синчец.
Дъх на рози ароматни
носи тихият ветрец.

Всичко днес на май се радва,
тържествува и се смей.
Китки вий, венци прекрасни,
радвай се, дете, и пей!

——————————

сп. „Светулка”, кн. 7, 1940-1941 г.


ЕСЕН

Вършините горски погали
със ледена длан есента
и с пурпур и злато обагри
зелените свежи листа.

Отлитнаха пойните птички
в далечните южни страни.
Замлъкна, не пее щурчето
и птичият хор не звъни.

Запъплиха пак над полята
студени и влажни мъгли, -
и дъжд непрестанно започна
от тъмния свод да вали.

Задуха, засвири горнякът
във тъжните пусти гори, -
и скоро пътеките горски
със губери златни покри.

——————————

сп. „Детски живот”, кн. 2, 1942 г.


ЛЯТО

Чисто, ведро е небето,
няма облак да мрачи,
жарко слънце над полето
праща огнени лъчи.

Докъдето поглед стига -
нашироко и надлъж,
златните жита се люшкат
и шуми узряла ръж.

Дъх разливат ароматен
вредом полските цветя, -
святкат хиляди светулки
между буйните нивя.

Ето, лятото пристига,
със коса и сърп в ръце -
и с венец от маргаритки,
мак и златни класове…

——————————

сп. „Детска радост”, кн. 8, 1942-1943 г.


МАЙ

От небето Слънчо златен
се приветно смей
и от ранна утрин славей
чурулика, пей.

По треви, цветя росата
кат брилянти грей -
лек ветрец нивята буйни
кротичко люлей.

Вред гори, поля зелени
и цветя без край -
вредом слънце, радост, песни -
днес е дивен май.

——————————

сп. „Светулка”, кн. 8, 1942-1943 г.


ЗАЙЦИ

Зайци дългоухи
с вирнати мустаци
бягат и се крият
в гъстите шумаци.

После пак ударят
право през полето,
нейде шушне нещо,
трепне им сърцето.

През глава в тревата
те се запремятат,
зелките узрели
радостно пресмятат.

И се утешават,
че през тая зима
лесно ще им бъде,
няма глад да има.

——————————

сп. „Детска радост”, кн. 2, 1943-1944 г.


ЗАЙЧЕТО СЪНУВА

Вие грозно севернякът,
студ и мраз цари навън,
свито, с ледени крачета,
зайчето сънува сън.

Топло слънчице се смее,
лъха пролетен ветрец,
малка птичка песен пее,
кърши сребърен гласец.

Докъдето поглед стига
и на север, и на юг,
гледа зайчето щастливо
все градини с зеленчук.

Че какво ли вътре няма…
зеле, моркови… безчет, -
тръпно зайчето се чуди
що да хапне по-напред.

Но не свари да опита
то какъв му е вкуса -
клонче вятъра прекърши
и го тупна по носа.

Скочи Заю разтреперан,
със разтупкано сърце -
хукна бързо през полето -
сякаш вихър го отве.

——————————

сп. „Светулка”, кн. 4, 1945-1946 г.