РОМАНТИЧЕН СОНЕТ

Иван Давидков

РОМАНТИЧЕН СОНЕТ

Ще искат да те заличат от паметта ми
вихрушките на тая есен луда,
но ти, възкръснала като по чудо,
ще се превърнеш на роса и пламък.

Във изворите ще се смееш и ще светиш
сред хоровода на ехтящите листа.
И ще усещам твоя говор в песента
и във бълнуването на крайпътните дървета.

Когато върху рамото на чезнещия ден луна изгрява,
ще стъкна огъня с летеж на птица,
за да прониже сивите мъгли.

И твоя образ ще съзра тогава,
както съм виждал в есенна лозница
забравен грозд, налян с бръмчене на пчели.


***
Нежност и преданост, обич и слава -
ти тия кратки измами позна.
Всичко, уви, мълчешком отминава,
дойде ли час на беда и злина.

И се задават с припламнали факли
дъбове-стражи. И вихър кръжи.
Старата дреха на спомена как ли
с нова лъжа ще те стопли, кажи?


***
Аз вярвам: зарад мене беше
така прозрачна есента,
и Днепър целият блестеше,
понесъл острови листа,
и кленовете шумоляха -
златиста броеница.

… А жеравите все летяха
към Дунав и Марица.

Бях с песни и усмивки ясни
от ветровете по-богат.
Със дъщерите си прекрасни
ме омагьоса тоя град.
Под клепките си те таяха
зелената зорница.

… А жеравите все летяха
към Дунав и Марица.

Огромна светеше луната
и толкоз ясна бе степта,
че вгледах ли се в далнината,
бих зърнал края на света,
бих зърнал бащината стряха
и витата лозница.

… Ах, жеравите все летяха
към Дунав и Марица.


НОКТЮРНО

И пак в тоя дом, в тоя кът стародавен,
ще дойдем след много години. И пак
ще бъде наш празник, отдавна забравен,
рожденият ден на вечерния сняг.

Ще бъде ноември. Със скрежни гергини
верандата - цялата - ще разцъфти.
И даже зад хълма човек да премине,
ще чуваш ека на вървежа му ти.

Ще мислиш, че пряспа от покрива пада,
а вън, до рояла на нощния час,
със фрак от мъгла ще седи водопада
и Бахова фуга ще свири за нас.

Ще светне ехтежът й в огледалата,
възкръснали извори ще закипят
и свещите ясени, цели в позлата -
към техните бездни ще ни поведат.

Ще видим до извора, до песента му,
коне като нощ и ден - черен и бял -
и огън, надвесен над твоето рамо,
раздиплил не пушек, а сребърен шал,

и чаши с ехтене на южни морета,
и черни акации с бавен вървеж…
И друга мелодия ще е подета
от нощни виоли със струни от скреж.