ДОНСКАТА СТЕП

Клавдия Павленко

превод: Люлин Занов

ДОНСКАТА СТЕП

Тук копринено шушне напрашена тръст,
там - коило сребрее в степта.
Слънчогледи, заслушани околовръст
и, богатства навред - красота!
Маргаритки, синчец, и кантарион,
живовляк, цикория, пелин!
Над зеленото - купол небесносин,
сякаш поглед на влюбен в теб син.
Разсъблечен и бос залудува дъждът.
За да дишам на воля по път,
тук поскитахме с вятъра двама пеша.
И ликува от щастие мойта душа!


***

Руска ми сестрице във Украйна,
телефонът ти защо мълчи?
Може сред градината ухайна
тиквички поливаш може би?
Или може, болките надвила,
/сякаш че наяве, мрачен сън/,
теб съвсем не ти е до април, а
и до пролетта, дошла навън?
Руска ми сестрице във Украйна,
пак мълчиш, че обади се де!
Изтокът - руина е безкрайна.
Как сте там? Върлуват врагове?!


***

Аз по тебе сега не тъгувам,
че душа е от студ охладняла,
и в живота - река не лудувам,
сякаш аз не съм и копняла.
Във вода се оглежда небето бездомно,
теменужки разпръсква вълшебни,
и звезди подарява най-скромно,
там, високо, над страстите земни.
Беше време - с небе се завивах
и букети за тебе събирах.
А било е, ти знаеш, че беше -
как за тебе сърцето туптеше…
И защо ли сега не тъгувам?
От студа е душа охладняла
и в живота - река не лудувам,
сякаш даже не съм и копняла…


РОСТОВСКОТО ЕЗЕРО

Ах, колко сребърни монети
блещукат в него там безмълвни,
а то е може би столетно -
запомнило стотици мълнии!

Блести загадъчно вода
и бели лилии отразени
напомнят смътно за леда
и снежното пълзене…

През пръстите вода блести,
цветчета с дланите лаская,
с едно говоря с глас, но тих…
Разбрах ги всички и простих…

Прекрасна си, земица Донска!


***

Мъглива есенна завеса
се спусна късно вечерта.
Луната млада се понесе,
да търси по-добри места.

А аз, с наметнат шал на плещи,
с ботушите на бос съм крак,
съдбата бързам да посрещна.
Прекрасно е, че беше в мрак…

Градът заспал не ще узнае
там гарванът защо крещи,
какво със длани заслонявам
в нощта с догарящи звезди…