КОГАТО БЕШЕ ХУБАВО

Людмил Попов

ХЛЯБ

- Истината - казва дядо - е във хляба!
Въздух полски, слънчев пек,
златно жито.
После песен на жетварки
и вода студена в стомната.
Таратор жетварски и сланинка, хляб,
сетне на хармана,
Наредени са чувалите в колата - право в мелницата.
Булката чевръста брашно меси във нощвите,
хвърля в пещ шестнайсет бели хляба.

Как ухае, мамо-о, дай ми къшей!
С чубрица и сиренце в цедилката,
пукай и расти, поразнико,
да засееш нивата със жито!


КОСИТБА

С калекото на сяното лежим
и клатушкаме се из коларски път.
Теглят във ярема двата вола,
знаят пътя право за селото.
под черниците пред портата се спират.

На ливадата отрано сме отишли,
там се окосиха шест косила,
а изсъхналото сяно плъстим на колата.
Крякат жабите във барата,
слънцето прижуря,
чучулигите се спират над нивята.
Стомната от извора
с ледена вода донасям.
В прахоляка ровят босите крачета.

Хайде, синко, да се връщаме на село,
огладняхме вече.
С калекото на сяното лежим в колата,
двата вола знаят пътя за дома.


ЛЯТНО ВРЕМЕ

В Правата вада се цамбуркат дечурлига,
Жега, жабите се крият из тръстиката.
Напояваме бахчата.
Краставици и домати,
чушки, патладжани, пъпеши и тикви.
Осем дини от бостана
са търкулнати във вадата.
Колко сладко само ще ги хрупаме.
Този ден изядох сам две дини,
с крайче хляб и сиренце.
Който иска, нека се обади!

Запуши с мотиката водата!
Пускай в друга бразда!
Газя във бразда студена
и водичка давам на бахчата.
Дечурлига се цамбуркат във Правата вада.


КРАЕН КВАРТАЛ

Боси сме тръгнали в прашния път,
в Дерменджийка риба да ловим.
Из прахта петички ровим,
меко е, не пари толкова,
Дерменджийка е рекичка до Марица,
вирче прави там и рибки има.
Хвърляме конци, завързани на пръчки,
с куки от карфички,
с червейчета за примамка.
Газим голи, под върбите
из подмолите със гащи бъркаме.
Ако хванем рибки, ей там огън палим,
па печем на клечки, хапваме по рибка.
Къпани и още мокри тръгваме за вкъщи.
Ей, градина с праскови край пътя.
Хай, да си откъснем!
Пълним пазвите,
а пазачът се провиква:
- Ей, разбойници,
знаете ли кат ви хвана,
как ще ви набия,
вашта мамка!
Бягаме по пътя, прашуляк се вдига!
По-нататък сладък сок от праскови
пълни бузките.

Бързаме, че вече ще се стъмва.
Малки къщички и дворчета ни чакат,
че да се прибираме.


НА ХАРМАНА

Виж, харман се вика на мястото
в селското дворище по средата.

Как го чакам само, как чакам да дойде харманът!
На диканята да се кача,
да обикалям, да обикалям…
Конят тегли малка диканя,
голямата теглят воловете.
Конска вихрушка вдигаме - плява,
прах златен.
Тича кончето, возиш се прав
с дизгини в ръцете държиш и не падаш.
Кремъци остри режат снопите
разхвърляни по хармана.

Хрупат класове, зърното пада,
после се нарива на купчина
и се отвява от плявата със веялката.
Пълни хамбара златното жито.
Смляната слама - плявата
на животните се дава с ярма.
Кон да тегли бърза талига,
кравата мляко да дава,
воловете преживят бавно,
че да теглят волска кола
със снопи до небето редени.
Кокошки, патки, мисирки кълват
и гушките пълнят със жито.
И магаре реве доволно по обяд,
отброява часът - точно дванайсет.

Всичко живо на хармана се радва.


ГРАДИНА

Отивам в градината.
Дето на село й викат бахча.
Голяма градина - има всичко.
Краставиците лежат под листата
и пият вода. Пият много вода.
Откъсвам си младичка. Хрупам.
Газя в студената вада.
Магаре върти долапа - налива
от кофичките във вадата.
Отивам в доматите, за колчета вързани.
Ям много домати - да порасна голям.
Нали знаете детската песен?
Пиперки, бакла, патладжани - като носа на арменец.
Люти чушки, чесън и лук.
От фасул става най-сладката манджа.
Следобед - слънце червено зад тополите пада.
Щъркели тракат в гнездото - имат малки.
Чакат да дойде края на лятото.
Ще се връщат във Африка.
Живеят на двете места.
Кое е по-милото, знаем ли?
Всяка година прелитат
от село за Африка.
Сигурно щото тук е студено.
Лястовички ниско летят.
Режат с ножици въздуха.
Сигурно ще вали.


КЛАДЕНЕЦ

Кладенецът е голямо махало.
Дългият прът е промушен с желязо в средата
на чатал от голямо дърво и се движи нагоре, надолу.
Дърпа въжето калеко.
Прътът се покланя дълбоко
и пуска кофата във бунара.
Водата я пълни, прелива.
Да я вдигне обратно
помага й камък, завързан
в другия край на пръта.
Като щъркел е кладенецът.
На един крак стои
и навежда клюна в водата.
Жаби да търси.
Налива калеко бакъра от кофата
и дава на коня.
Мале-е, дълги са глътките,
изпива го целия.
Толкова много вода
бистра, студена.
Сладко му е на кончето.
Пръхти и върти главата.
Казва: - Добре съм, кой ще ме яхне?
В голямо корито от камък
изливат десет кофи вода.
Идват крави, после магарето,
пият вода кладенчова.
Те не са хора.
Знаят много.
Разбират от чисто.


СЕЛО ПРЕДИ КРАЯ

Под големия орех има маса,
скована от груби дъски
на четири кола, забити в земята,
с пейки от двете страни.
Сянка има дебела - хладно е.
Казват: - Не сядай и не заспивай под орех!
Ще настинеш. Може и да умреш.
Е, квото дойде. Гладен съм.
Сядам на пейката и слагам до мен
цяло парче от салама.
Вадя хляб и домати.
Малко сирене.
С крайчеца на окото си гледам,
че саламът се движи.
Още малко ще падне от масата.
Бързо го хващам.
Котката бяга. Тя го е дръпнала да яде.
Цяла седмица не съм ходил на село.
Котките гладни стоят и ме чакат.
Режа парченце салам.
Още едно.
Давам на котката. Давам й хляб.
Хляб също яде. Много е гладна.
От ореха се обажда зелената жаба.
Знам я, обичам я - тя е с червено коремче.
Пазя я от лошите хора. От всички.
Донасям водичка от Юртето,
зад царевичната нива.
Има пътека през нивата чак до водата.
Тече студена в коритото за овцете.
Обливам се - жега е.
- Хей - вика овчарят. - Там не се мий!
Овцете ще пият.
Пия последно кепче. Наливам във бъкела.
Връщам се в къщата.
От ореха пее зелената жаба с червено коремче.