Надя Попова

В памет на Димчо Дебелянов

Подскача автобусът
и сърцето ми прескача…

Сезонът не предразполага към красиви гледки,
макар че нашите съседи са чистници -
измазват къщите си и премитат двора,
садят цветя,
кандилцето припалват, Господу се кланят,
дори когато голи са душите им.

Мъгла прибулва зимния пейзаж.
По ридовете пясъчни околовръст
въртят се бавно перките на генератори
за електричество от вятъра -
приличат те на бели кръстове …

Нима на вятъра било е всичко, подпоручик Дебелянов?
Как се нарича твойта сетна педя пръст?
Моноклиста? Демир Хисар? Сидирокастро?

Като червива ябълка,
земята е натъпкана с олово,
над нея шумолят
вечнозелени мирти, кипариси и маслини.
Върха на платото е увенчал параклис бял,
край пътя
белеят спретнатите складове за мрамор и гранит
на кир Апостолидис.
А ти, Апостоле на словото,
лежиш далеч в лазурната Копривщица
с измити с вино кости, пренесени оттук,
където слепият куршум те е пронизал,
където в хладната предпролет
мъчи се мъглата млечна да взриви
с цветчетата си
подранила вишна.

18.02.2014
Серес - Кулата