ЖИВАТА ЧОВЕШКА ОРХИДЕЯ
ЖИВАТА ЧОВЕШКА ОРХИДЕЯ
Да се боря с болестта дали умея
(по рецепти пиша и сега)
с лекари, лекарства, правила
може би ще мога да успея.
Да се боря с любовта не смея,
влюбена така не съм била
и ненавист – в отговор дошла.
Божичко, дано не полудея.
Прикрити битки – истински капан
за живата човешка орхидея,
но как след този двоен стрес ще оцелея,
ако самата аз ръка не си подам!
ВЕЧНОСТ
От моята среда, наречена реална,
откъсвам се и в разтопен метал
изгарям части от живот незрял
и тръгвам – светла лодка в океана.
И отпътувам от желани срещи,
пропити със безсмислен вариант,
а в огледален образ е събран
стремежът – и божествен, и човешки.
Безкрайността с излъчване далечно
потъва във прозрачни дълбини,
от красотата почва да боли
като приемана без мярка течност.
Сърцата близки, неспокойни вечно,
незрими са във странна тъмнина,
но сили и за тях ще събера,
да бъдем заедно в самата вечност.
КРЪСТНИЦА
Копринената сутрин се сгодява
с ефира бледосин в незнаен час,
ридае майчински нощта без глас,
а кръстница съм аз във ритуала…
На тайната воалът ги обгръща,
но слънцето разкъса го с лъчи,
на птичите крила го раздели,
с посоката на вятъра го пръска.
И като свекър горд денят им дава
кристален дом от жива светлина –
създаден в сънищата на цветя,
от въздуха изплетена аркада.
Най-чистия си поглед подарявам
на отредените от Бог неща
и тържеството вечно на света
с усмивката си първа благославям.
***
В разпятието на любовта си легнах
със тъжни и объркани очи –
надеждата отсъстващо мълчи,
наказана в безкрайната си нежност.
