ОТ ЯЙЦЕТО ДО ДЕТЕТО

Марко Марков

гатанки

*
Дом без прозорче
и без вратичка,
в него живее
пухкава птичка.
/яйцето/

*
Жив часовник,
крилат и гащат,
буди в зори
село и град.
/петелът/

*
Дрешката му - проста,
кафява и сива,
а песента му -
най-звънлива.
/славеят/

*
Такава -
голяма, рогата, кафява,
пасе по морава
и мляко дава.
/кравата/

*
Обича
да тича,
дори в своя дом
спи стоешком.
/конят/

*
Диво и сиво,
с блестящи очи,
в дупка цвърчи,
пред Мяу мълчи.
/мишлето/

*
Изплете Кръстьо
ситна мрежа,
край нея чака
гост невежа.
/паякът/

*
Щом се събуди
запаса тънка
сабя - и страшно
над нас зазвънка.
/комарът/

*
Цял завод за нея
от зори
сто обувки
майстори.
/стоножката/

*
Цвете върху цвете
в утринта трепти,
има си криле,
може да лети.
/пеперудата/

*
В мрака чер
свети с фенер
и ни намига:
- Добра стига! Добра стига!
/светулката/

*
Търси пчелица
край звън на щурче
жълта главица
с бяло венче.
/лайката/

*
Жълта и твърда,
тръпчива тя е,
зиме на шкафа
вкъщи ухае.
/дюлята/

*
За да я ядеме,
ние
чакаме я
да изгние.
/мушмулата/

*
Зрее високо
в къдрава пазва.
- Кисел е! -
Лиса за него казва.
/гроздът/

*
Водите пори
и без да говори
с мрежи и въдици
спори ли, спори.
/рибата/

*
То е немирно,
но много слуша,
зърне ли два
червени ботуша.
/жабчето/

*
Хищникът речен
със зъби опасни
герой е на приказки
и на басни.
/щуката/

*
Пълзи и лази,
но пази, момче,
едно малко
златно ключе.
/костенурката/

*
Пълзи след дъжд
в тревите засмени
една къща
с две антени.
/охлювът/

*
Тя под земята
оре и копае,
какво е слънце
не иска да знае.
/къртицата/

*
Косата му -
над лехата,
децата му -
под земята.
/картофът/

*
Всички -
от дядото до мишката
я вадят от…
книжката.
/ряпата/

*
Никне по-рано
от житния клас
и е мразен
от всички нас.
/плевелът/

*
Юнак еднокрак
в гората голяма,
шапка си има,
глава си няма.
/гъбата/

*
Даже царят,
с корона и трон,
пред нея спира
и прави поклон.
/ягодата/

*
Не се докосвайте
до мен,
защото съм огън,
макар и зелен.
/копривата/

*
Рояк балерини
в зелен театър
танцуват, когато
засвири вятър.
/листата/

*
В гората се буди
най-рано и чака
Нова година,
за да сурвака.
/дрянът/

*
Листи-иглици
тя има
зелени
и в снежна зима.
/елата/

*
Здрав е, корав е,
но лесно се чупи
от рунтавелки
в уютни хралупи.
/лешникът/

*
В твърда черупка
и тънки преградки
крие той вкусни
и сладки ядки.
/орехът/

*
Расне край листи
като длани.
Узрее ли,
глигани храни.
/жълъдът/

*
Сред лед плува,
там рибка лапа,
а по земята
с плавници шляпа.
/моржът/

*
Зъбат и лаком
звяр е, обаче
за няма нищо
плаче.
/крокодилът/

*
Гъвкав гръб, остър зъб,
на гърба - премяна нова,
а в зъба - отрова.
/змията/

Черно червейче е тя,
а плува,
пие кръв,
а лекува.
/пиявицата/

*
Музикант-гигант
с огромен талант,
свири цял живот
не на фагот,
а на хобот.
/слонът/

*
Из Африка скита
кротък и важен,
снажен,
многоетажен.
/жирафът/

*
Майка грижовна е,
носи в торбица
своите палави
малки дечица.
/кенгуруто/

*
Кой край торта
със свещички
вкъщи днес
събира всички?
/рожденият ден/

*
Червен мелничар
зад два зида бели
мели все врели
и некипели.
/езикът/

*
Пет работника
свити са здраво,
за да докажат
своето право.
/юмрукът/

*
Може да казва
само „Мамо”,
а на света
е най-голямо.
/бебето/

*
Само в легенда една е с крила,
тук е с мистрия, чук и тесла
и се изкачва в небето, което
бавно и трудно ще бъде превзето.
/зидарят/

*
Нашата къща днеска е в треска -
всичко обърна, после оплеска
в нея дошлият със стълба двукрака.
А пък какво ли стените ги чака?
/бояджията/

*
С тежка чанта в мраз и пек
бърза в своя път нелек,
за да стигне всяка вест
днес на точния адрес.
/пощальонът/

*
Широк панталон и разкошна барета,
фланелка на сини и бели райета -
пребродил лазурни и бурни морета,
той завист извиква у всички момчета.
/морякът/

*
С грижлива ръка
запалва в мрака
една светлинка - и така
спасява моряка.
/фаропазачът/

*
Излиза в морето не на разходка
със своята стара, изпитана лодка,
а за да търси имане богато
от живо сребро и живо злато.
/рибарят/

*
Навярно си чувал или пък чел си,
че са самотни работните релси.
Но някой, забързан с машина могъща,
макар и за миг, все пак ги прегръща.
/машинистът/

*
Пред тази къщурка, будна и в мрака,
с флагче той чака да мине влака,
инак за своите релси се грижи,
защото по тях влакът се движи.
/кантонерът/

*
Денем и нощем седи в кабина
и управлява тежка машина,
а зад него се возят в кашони
няколко тона, да кажем, бонбони.
/шофьорът/

*
Чест и слава той заслужава,
защото даже насън не престава
да се бори, да се сражава
с езици зли и жива жарава.
/пожарникарят/

*
В небето над връх,
над море и поле
лети върху две
ръкотворни криле.
/пилотът/

*
В океани, морета, езера, язовири
храбро се гмурка и вещо дири
нещо, което дъното пази,
заради него той даже лази.
/водолазът/

*
Прозорец, маса, стол, врата
и люлка - литнала мечта
той дялка, сякаш си играе.
И на Пинокио баща е.
/дърводелецът/

*
Сред полумрака се вдига чук
и наковалнята рони звук -
коса, мотика, вила и плуг
създава, друже, някой тук.
/ковачът/

*
Седем пъти мери, веднъж крои
и вече, човече, не се бои
от тежки грешки: тих и сърцат
ще облече той целия свят.
/шивачът/

*
Пър-пър! - пърпори машина лична,
на танка страшен почти прилична,
водачът неин сред шум и глъчка
изтегля в полята бръчка след бръчка.
/трактористът/

*
Той професия има
май най-необходима -
цял живот отглежда с пот
хляб и плод.
/земеделецът/

*
Когато спите, с лопата мята
на една пламнала пещ в устата
това, за което се трудят полята
и всички хора върху земята.
/хлебарят/

*
На снежен човек прилича
този, който в кухнята тича,
реже и кълца, бърка и меси
и пита всеки гладен: - Къде си?…
/готвачът/

*
За всяко зайче, лисица и птица,
за всяко дъбче, борче, елица,
за всяко изворче, ласкав и морен
в гората наша е отговорен.
/лесничеят/

*
Заедно с мравки, щурци, пеперуди
от изгрев до залез упорно се труди
рояк пчелици с прашец по крилете -
но кой за тях се грижи, кажете?
/пчеларят/

*
Не е войн, а клетва е дал
да ни служи и да воюва -
не за орден, не за медал
всяка болчица да лекува.
/лекарят/

*
Май някой възрастен те е объркал -
не те е донесъл някакъв щъркел,
а тази, която приема дари
на двайсет и първи януари.
/акушерката/

*
Ох, зъбчето! Зъбчето, от което
сега те боли дори сърцето!
Трепериш? Няма защо да трепериш.
При него ласка и лек ще намериш.
/зъболекарят/

*
В бяло облечен, той царства
сред хилядите лекарства,
всички по име познава,
срещу рецепта ги дава.
/аптекарят/

*
За кротки котки
и кучета зли
той тук е д-р
Ох не боли.
/ветеринарят/

*
Земята крие богатства, които
по-ценни са даже от златното жито…
Той слиза в нея и упорито
копае това имане скрито.
/миньорът/

*
Не е пълководец, а води една
умна, безшумна и славна война,
в която разчита до сетния миг
най-вече на малкия храбър войник.
/шахматистът/

*
Знае
как да извае
от глина
стомна, ваза и окарина.
/грънчарят/

*
С пинсета и лупа вещо се труди,
за да поправи, за да събуди
всяка секунда - и спрялото време
отново по своя път да поеме.
/часовникарят/

*
Като поетите нощем будува
над град, който още не съществува,
и го рисува, и го изтрива,
и пак го рисува с усмивка щастлива.
/архитектът/

*
Света огромен,
мига крилат
превръща в спомен
с един апарат.
/фотографът/

*
Пръстта копае, за да узнае
в находка случайна единствена тайна:
какво е създал от кал и метал
човека, живял преди толкова века.
/археологът/

*
И тази вечер върху манежа
той крал е и просяк, мъдрец и невежа,
смехът му, жесток и сърдечен, лекува,
а само билетче за цирка ни струва.
/клоунът/

*
Всеки час влиза в клас
с нас,
децата -
и пее, рисува, чете или смята.
/учителят/

*
Дързък, нехаен, плах и потаен
сред нас живее - и е незнаен.
Но утре „Еврика” той ще извика,
открил за всички тайна велика.
/ученият/

*
Кой пресъздава
хора и гледки
върху платно
с бои и четки?
/художникът/

*
От листите чисти
строи мълчешком
на умните думи
уютния дом.
/полиграфистът/

*
Раздава с пламъче в сърцето
на възрастния и детето
това, което друг е писал
с вълнение и ясна мисъл.
/библиотекарят/

*
Танцува, от лъч и звук сътворена,
подобно птица на тази сцена
и красотата в сърцата бушува -
но колко труд това й струва?!
/балерината/

*
Само със седем ноти работи,
а дава на тази държава
размисъл, нежност, забава.
И - слава.
/композиторът/

*
Вълшебник добър и мечтател,
на светлите думи приятел,
той плачейки пее над листа
и вижда земята по-чиста.
/поетът/