ПОМНЯ

Джорджо Капрони

превод: Георги Ангелов

Помня старинната църква,
усамотена,
в часа, когато въздухът оранжaвее
и гласът се натрошава
под свода на небето.

Ти се умори
и на стъпалата спряхме
като двама просяци.

А кръвта кипеше
от учудване: пред нашите очи
всяка птица се превръщаше в звезда
в дълбочината на небето.