НЕДОСТАТЪЦИТЕ ВЪРВЯТ С ВСЯКА ДОСТАТЪЧНОСТ

Тодор Бакърджиев

Из “Отключени умозаключения” (2018)

Житейска преса - когато съседите и отдолу, и отгоре са долни хора.

За дрипавите снегът на парцали не е радост.

Продажните правителства са и търговски некомпетентни.

В най-добрия случай всичко се случва като оригинално повторение.

Физиологията е отмъстителна слугиня на господаря в човека.

Умишленото безличие може да е от самоуважение.

Основната среда на широко скроения може да се състои от крайности.

Духът на закона не предполага да бъде превръщан в призрак.

Няма напълно будни хора - никой не знае дали ще осъмне.

Привилегията на скитника - не се страхува, че ще му изстине мястото.

Винаги е дребнаво да се поставяш на пиедестал.

От задрасканото петолиние на душата може да се получи решетка.

Ако Марк Аврелий бе останал наистина “Насаме със себе си”, нямаше да стане император.

За да си истински сам се изисква цялостен талант.

Недостатъците вървят с всяка достатъчност.

Бъбривите нямат време да разговарят със себе си.

Залежалите книги не винаги са болни.

Продажните автори са по-продаваеми.

Упоритата романтика може да е и форма на идиотизъм.

Пред Страшния съд и магистратите ще са без адвокати.

Всички клинични пътеки свършват в моргата.

Всеки живот е частен случай на обща случайност.

Повечето разговори са глупави, но могат да се заменят с незначителни.

И лилипутите излъчват своя Гъливер.

Без достатъчно въображение щастието е психоза.

Човекът е диагноза на своята смъртност.

В макарата на живота не знаеш кога ще оплетеш конците.

Надеждата може да е илюзорна, но илюзията никога не е надеждна.

Прошката е брошката на великодушието.

Дойде ни до гуша от управници, които си пълнят гушите.

Не се знае кой кого лекува, когато пациентът е по-умен от психиатъра.

Мирът никога не зависи от мирното население.

Най-трудно е да сънуваме, че сме си проспали живота.

Гледай на старините си като на екскурзия към отвъдното.

Породената от безсилие прошка е половинчата.

И хремавите ги водят за носа.

И никаквият живот е част от всякаквия.

Толкова разкрепостени хора, че предават и твърдината на духа.

Без небето животът свършва напосоки.

Дипломатическите ноти често имат фалшив камертон.

Грехопадението винаги е приземено.

Най-бързо се сработват паразитите.

Сълзите на човечеството оформят свое безбрежие.

В безразличието към себе си можеш да стигнеш дотам да не се познаеш.

Нищо не ти струва да не се продаваш.

Много предпазливият прави път и на сянката си.

И потъващият в тресавище може да изглежда с гордо вдигната глава.

В дипломацията на спомените лошите могат да се превърнат в приемливи.

Старостта е едно от излишествата на природата.

Дори попътният вятър се губи в лабиринт.

В някои поклони участва само гръбначният мозък.

Пак се съкращават петилетките - работи се пет за четири.

Хубавото на извървения път е, че не иска средства за ремонт.

Кривото огледало не доказва, че нормалното е право.

Страхът от смъртта е вид смелост - допуснал си да мислиш за нея.

Който поръчва музиката, може да изгони диригента.

И в извора на вдъхновението има удавници.

Самотата е съчетание от пукнатини на душата.

Безобразниците трудно се идентифицират.

Колкото повече чуваме сърцето си, толкова по-малко ни слуша.

Сред дълбоко трезвомислещите рядко има въздържатели.

Искреността е победена, защото тайните са повече от броя на хората.

Тревата на забравата е храна за историческите говеда.

Превръзката на Темида става все по-дамски атрибут.

Никой субект не би се размножил, ако беше напълно обективен.

Заобикалянето на препятствията ги прави още по-високи.

Глупостта е трудовата норма на всекидневието.

Щастието е непоследователно заради методичността на трагедията.

Във фокуса на нищото всички гледни точки са петно.

Малцина рискуват да са напълно себе си.

В борбата за мир рано или късно побеждава войната.

И най-еднообразният живот има своите гримаси.

Човек за човека не е вълк - това животно е моногамно.

Гласът на народа само приглася.

Естественият подбор действа най-добре сред негодниците.

Самоопазването стана принцип на националната сигурност.

На тихия фронт мнозина не чуват петлите.

Българското село изчезва - селяндурите унищожиха селяните.

Обвинили микроскопа, че преувеличава нещата.

Белите полета в историята не са само в края на страниците.

Юда е първият, който се е продал на промоция.

Не може да имаме илюзии, че може без тях.

Почти всички средноинтелигентни са напълно глуповати във философско отношение.

Светоусещането е най-жалко, когато измисля светове.

Лекомислието винаги ще натежава.

Докато има хора, нищо не може да завърши напълно.

Когато движението на душата е еднопосочно, средният път е катастрофален.

Ужасът от живота поддържа неговата благовидност.

Комично е да се плашиш от тези, с които си приличаш.

Когато чувствата са взаимни, трудно се разбира къде са разминават.

Всички са равни пред закона, но не и пред законодателите.

Нищо не можем да вземем със себе си от този свят - дори окончателна поука.

За да разбереш, че никой не е изключителен, трябва да включиш и себе си.

Нито животът, нито неговата липса са напълно обосновани.

И да спреш да мислиш е в течението на нещата.

Колкото и да си пазиш здравето, все някога ще заспиш на поста.

Дълго преглъщаните сълзи ни излизат солени.

Критична точка е и онази, която не знаем кога и къде да поставим.

Хубаво е да си вярващ - Този, който ти отваря очите, Той ги и затваря.

Неизпитаните изпитания са повече от вариантите на щастието.

Мъдростта е извинение за глупостта на човечеството.

Човешкият материал се оказва некачествен за масов идеализъм.

Когато всичко изглежда безсмислено, пак ни се привижда нещо друго.

Лъжата датира от Адам и Ева, но и тя няма точен век.

В измислиците на фантастиката недомислията са недоказуеми.

Абсурдът е там, където логиката се усуква.

Към лутанията на сърцето спада и аритмията.

Държавната щафета често се предава от предател на предател.

Кечистите в поезията пребориха класическия стих.

Като гранични зони животът и смъртта са слети.

Чистата истина може да е много мръсна.

В любовта към творчеството има и платоническа лъжа.

Практическият материализъм може да те доведе до идеален цинизъм.

Близо до ума е, че сме далеко от Световния разум.

В училището на живота до края ни изпитват по биология.

В хора на анархията всеки иска да е солист.

Когато бягаш от себе си, взломът ти е отвътре.

Заради непривидимостта никой не е готов на всичко.

Прилагам неимоверни хватки, за да се откажа от борбата с живота.

Никой не е толкова дълбок, че да не може да се издъни.

И да се луташ, краят ще те намери.

Тирето между годините на раждането и смъртта на човека може да се чете и като минус.