ПРИКАЗКА

Драго Попов

ПРИКАЗКА

Бяла зима се извила,
с бяло платно свят покрила,
бяло платно копринено,
дваж белено, триж синено.

Кенари му елмазени,
елмазени - атлазени,
нощем свети свят огрява,
денем слънце затъмнява.

Златно слънце с яд изпрати
на земята стрели злати,
проби платно копринено,
дваж белено, триж синено.

Скъса кенар елмазени,
елмазени - атлазени.
Изплаши се бяла зима,
към Балкана път поима:

в пещерите цяло лято
ще си тъче бяло платно -
бяло платно копринено,
дваж белено, триж синено.

——————————

сп. „Светулка”, кн. 5, 1927-1928 г.


АПРИЛ

- Звън, звън,
звън, звън!
Кой е вън,
кой е вън?
- Аз съм мил
млад Април -
пръв другар
с радостта,
роден брат
с пролетта.
Със венци,
със звънци
отдалеко
аз летя,
нося песни
и цветя:
за полята -
росен злак,
за нивята -
ален мак…
Звън, звън,
аз съм вън,
аз съм вън -
млад Април,
весел, мил,
с мойто братче -
радостта,
със сестра си -
пролетта!

——————————

сп. „Светулка”, кн. 8, 1927-1928 г.


ЩЕ ИДА…

Ще ида в полето,
ще ида в гората,
ще ида да видя
как капят листата;

как плачат, въздишат
цветенца, тревички -
за лято, за слънце,
за весели птички.

Ще ида в полето,
ще ида в гората,
ще ида да видя
как плаче реката;

как свеждат върбите
оголени клони -
и вятърът буен
как листите гони.

——————————

сп. „Светулка”, кн. 2, 1928-1929 г.


ПЕСЕНТА НА СЕВЕРНЯКА

Аз съм леден
северняк,
водя бури,
нося сняг.

Яхнал коня
буен, млад,
обикалям
целий свят,

свиря, плача,
блъскам вред,
сам превръщам
всичко в лед.

Баба зима,
дядо мраз
мен изпращат
днес при вас -

да препускам
вихрен кон,
да издигна
леден трон.

——————————

сп. „Светулка”, кн. 3, 1928-1929 г.


КОЛЕДАРИ

Станинине, господине,
стани с радост посрещни ни,
ний сме млади коледари,
носиме ти скъпи дари:
на дома ти, на нивята,
на челядта, на стадата.
На дома ти - благо, сито,
на нивята - тежко жито.
На челядта - живот, здраве,
живот, здраве - до година,
до година, до амина.
Ой, коладе, мой коладе!

——————————

сп. „Светулка”, кн. 4, 1928-1929 г.


СЛЪНЧО

Смеят се полянки,
смеят се горички,
смеят се и бъбрят
весели рекички.

Марта ранобудна
Слънча им изпрати,
спал през дълга зима
в нейните палати.

Марта му е майка -
мащеха свадлива:
Слънча не оставя
късно да поспива.

Пред зори го буди
да пече, да грее -
злато и елмази
цял ден да пилее.

Птички - песнопойци,
весели звънчета,
Слънча поздравяват
с сребърни гласчета.

Смеят се полянки,
смеят се горички,
смей се Слънчо весел
в бързите рекички.

——————————

сп. „Светулка”, кн. 6, 1928-1929 г.


КУКУВИЦА КУКА

Кукувица птичка
по гората кука:
- Сбирайте се всички
под зелена бука.

Косът ще се жени
за мома авлига,
сватове й прати
дрозд и чучулига.

Кумове калеса
врабча и скореца,
славей сладкодумен
ще е там певеца.

Весел син синигер
дари ще дарява,
гълъбът ще пее -
и ще ги венчава.

Щъркелът звънаря
ще звъни, ще чука. -
Кукувичка птичка
кука, кука, кука!

——————————

сп. „Светулка”, кн. 7, 1928-1929 г.


ОВЧАР

Грее златно слънце -
слънце светлооко,
смей се поле равно -
равно и широко.

Млад овчар в полето
вакло стадо кара
и излеко свири
с шарена цафара.

Шарена цафара
пее и говори.
Слушат чучулиги
в сините простори,

славеи в гората
млъкнали в забрава,
косове въздишат
в тъмната дъбрава.

Слънце златооко
скрий се, пак изгрява -
шарена цафара
свири, не престава.

——————————

сп. „Светулка”, кн. 8, 1928-1929 г.


СБОГОМ!

Лястовичка белошийка
с родно гнездо се сбогува -
през морета и пустини
дълга пътя ще пътува.

- Сбогом, скъпо родно гнездо,
сбогом, хижи и ливади,
сбогом, ниви варосани,
с реки хладни кръстосани.

Пролет с цветя окичена,
топло лято - дене злати
аз прекарах тук щастливо
с моите сестри крилати.

Сбогом, гнездо, скъпо гнездо,
родна стряха белосана,
сбогом, реки и ливади,
сбогом, врабко ядосана!

——————————

сп. „Светулка”, кн. 10, 1928-1929 г.


КРУШКИ

- Туп! Туп! Туп!
От дървото падат крушки -
жълти, хубави, сладушки -
кат оназ Сладушка бяла,
мечка дето я изяла.
- Туп! Туп! Туп!
- Какичко, цял куп!
- Я дай кошничката, каки,
да сбереме крушки сладки,
крушки медени и сочни.
Че дъждец-калец ще почне.
Ще изцапа жълти крушки -
златни, хубави, сладушки -
кат оназ Сладушка бяла,
мечка дето я изяла!
- Туп! Туп! Туп!

——————————

сп. „Светулка”, кн. 1, 1929-1930 г.


ЕСЕН

В полунощи над полята
лек ветрец хоро изви,
стъпка билките, цветята,
стъпка нежните треви.

Тъжно клюмнаха цветята,
сякаш болест ги срази.
Плаче тихичко тревата,
лее сребърни сълзи:

- Ветре, ветре, съжали ни,
на покой ни остави!
Вятърът със смях отмина,
към леса хоро изви.

Сепнаха се дървесата,
плахо зашумя леса:
- Не е вятър - есен злата
вее своята коса!

——————————

сп. „Светулка”, кн. 2, 1929-1930 г.


ВРАБЕЦ

- Чик-чирик! Чик-чирик!
Чуйте песен, чуйте вик.

На стрехата сив врабец -
пъргав, весел, хубавец -

кацнал, от студа трепти
и крещи, крещи, крещи:

- Чик-чирик! Чик-чирик!
Нямам къща, ни чифлик.

Зиме, лете, в пек и мраз
бързам, трудя се за вас.

По нивя съм помагач,
по лозята - смел пазач.

А сега, сега, сега -
гледайте ме - бос в снега:

нямам кожух, ни калпак,
ала пак съм веселяк,

че на пълния хамбар
аз съм същи господар.

——————————

сп. „Светулка”, кн. 5, 1929-1930 г.


РАДОСТНИ ВЕСТИ

Пролетен вятър
в гората вей,
пролетен вятър
играй и пей:

- От юг през море
летя към вас,
радостни вести
нося ви аз;

Марта пристига
със мен напред,
Април по нея
бърза напет.

Стоцветна китка,
зелен венец
бере и вие
Май хубавец…

Пролетен вятър
в гората вей,
тича, лудува,
играй и пей…

——————————

сп. „Светулка”, кн. 6, 1929-1930 г.


ВЕЛИКДЕН

Зададе се Великден
през полята зелените.
Гледай радост невидена
по лицата засмените!

Майки месят краваите,
моми стягат премяните.
Щом се мръкне, да знаете,
ще забият камбаните.

И ще пеят сред нощите
песни чудни, нечувани.
Хайде, палете свещите,
цели пости сънувани:

да посрещнем Великдена
със яйцата червените;
с радост чиста невидена -
във сърцата засмените!

——————————

сп. „Светулка”, кн. 7, 1929-1930 г.


МАЙСКО УТРО

Нощта тихо си отива,
милвана от лек ветрец.
Изток светъл се облива
в златен дъжд и руменец.

Трепна радостна земята,
спала кротък, хубав сън -
и събужда се зората
с весел шум и сладък звън.

В миг зад планините снежни
слънце огнено изгря -
и крила безкрайни, нежни
топъл майски ден простря.

——————————

сп. „Светулка”, кн. 8, 1929-1930 г.


БЕДНИТЕ ПТИЦИ!

Бледнолико слънце
грее, но не топли…
Врабчо дири зрънце
в снега - да изчопли.
Че в таз зима ледна
той няма храница -
да нахрани бедна,
мъничка душица.
Врана чернопера
грачи и нарежда:
„Гладна съм от вчера,
но кой ме поглежда?
Сняг дебел покрива
ниви и поляни:
няма душа жива
мене да нахрани!”
Сврака боязлива
от клон на клон скача.
Тънък глас извива,
бъбри си и плаче:
„Няма, няма, няма
яйчица и птички. -
Ох, ще си измреме
от глад всички, всички!”
Син синигер чука
по стъклата ледни:
„Кой живее тука
мене да погледне?
В тая люта зима
сал една трошица
доста е - да има
за мойта душица!”
Стар кълвач по клони
бие, бие, бие:
„Нека мраз ме гони,
нека буря вие!
Моят чук познати
Бог ще чуй в небето,
ще чуе и прати -
и пролет, и лято!”

——————————

сп. „Светулка”, кн. 4, 1935-1936 г.


ЗИМНА ПРИКАЗКА

От планините белочели
снежинчици долетели
и накитили с премяни
натъжените поляни.

Със премяни атлазени,
във скринове век пазени.

Видели ги черни врани,
спуснали се на кервани -
да товарят скъпи дари
за кумове и сватбари.

Скъпи дари - платна бели,
прах и слънце не видели.

Дочул Слънчо от небето
за туй чудо на полето,
стрелнал сребърни стрелици,
метнал огнени езици -

стопил платна и премяни -
останали черни врани.

——————————

сп. „Светулка”, кн. 4, 1939-1940 г.


ПРОЛЕТНИ ПРИКАЗКИ

През поляни и ливади
гонят се рекички;
в тях се гледат треви млади
с весели очички.

Че сън сладък ги погали
снощи по челцата -
и с целувки им запали
свещички в сърцата.

Сън не беше, а зората
златен дъжд изпрати -
и запали по полята
минзухари злати.

——————————

сп. „Светулка”, кн. 6, 1939-1940 г.


СПИ, ЗЕМИЦЕ

Спи, земице, уморена
от летния труд.
Спи под снежната премяна,
като в майчин скут.

Че над тебе ветри вият
и тичат мъгли;
студ и мраз се люто бият,
леден дъжд вали.

Спи, събирай сили пресни
за златните дни,
кога слънце пак ще блесне
в твойте равнини.

Кога птички, песен сплели,
пак ще полетят
над горите зашумели,
над радостний свят.

Спи, земице уморена,
сладко след труда, -
твойта коледна премяна
пази те в студа.

——————————

сп. „Светулка”, кн. 3, 1941-1942 г.


МОЕТО СЕЛО

Сред ливади и градини,
гледай спретнато селце.
Тук от люлчини години
трепка моето сърце.

Тука, в майчини прегръдки,
видях хубавия свят -
и усетих сладки тръпки
към сестри и роден брат.

Тук, под тиха родна стряха,
сред безкрайния простор
моите мечти цъфтяха
чисти като детски взор.

И израснах син достоен
на теб, хубаво село,
на рода си многоброен
с мъдри старци начело!

Родно село, мило село,
любя в тебе всякой кът.
В тебе, в радости и дело,
мойте дни ще протекат!

——————————

сп. „Светулка”, кн. 3, 1945 г.


ПЕСЕН ЗА ТРУДА

В ранно утро Слънчо
буди се и става,
че го чака път.
Птичка ранобудна
Слънча поздравява
с песен за трудът.

Весели пчелички,
метнали торбички,
литват по светът.
Че и тези дребни
пъргави сестрички
чака ги трудът.

Бръмбари и мравки
бързат със товари
през път и без път.
Че и тия тихи
и скромни другари
живеят с трудът.

В ранно утро всякой
радостен се вдига
за труд през денят.
- Ставайте, дечица! -
звън весел пристига:
- Чака ви трудът!

——————————

сп. „Светулка”, кн. 4, 1945 г.


ДЕТЕТО НА ФЕВРУАРИ

Рано рани кокичето,
всички цветя изпревари.
- Гледайте ми момичето! -
провикна се Февруари.
Пъргаво и ранобудно,
бяло като снеговете,
то само, в поле безлюдно,
си люлее цветовцете.
Духнат ли от планините
снежни бури и вихрушки,
то ги среща в равнините
без другари и без дружки.
В ясни нощи по небето
гледа ледните звездички,
денем слуша из полето
писъка на клети птички.
И въздиша то без сили,
лее сълзи и се чуди:
- Февруари, татко мили,
що тъй рано ме събуди?
Да треперя и да крея
сред студа, жесток мъчител!
- О, дете, с теб се гордея:
ти на радост си вестител!

——————————

сп. „Светулка”, кн. 5, 1945-1946 г.