КАЛИНА МАЛИНА – „ЗЛАТНО СЪРЦЕ”

Гьончо Белев

(изд. „Хемус”)

Току-що изтеклата година, богата откъм всякакъв вид детско четиво, ни донесе към края си и една много радостна изненада - първия детски роман. Казваме радостна изненада, защото той надхвърля всички наши очаквания и съвсем не се нуждае от обикновената благосклонна снизходителност, с която даряваме всички първи творби.

Авторката Калина Малина със своето „Златно сърце” ни поднася една напълно зряла работа, годна да се мери с най-хубавите творения от този вид.

Сюжетът на романа е чисто български: той ни пренася в малкия балкански градец Етрополе, в първите години след освобождението.

Героят Димчо, хвърлено през време на войната дете, бива откраднато впоследствие от цигани и трябва да преживее редица години на страдания, лишения, изпитания и скръб, преди да попадне отново в кръга на своите близки.

Романът е майсторски построен, героите му са естествени и психологически верни, събитията, макар и необикновени, са винаги правдоподобни, развиват се бързо едно след друго и са описани така живо и увлекателно, че човек не може да не прочете книгата на един дъх.

Но авторката не само умее хубаво да разказва, тя е и отлична познавачка и възпитателка на детската душа, отнася се към нея с нужната деликатност и чувство за мярка, като избягва описанието на крайно тъжните моменти (напр. смъртта на майка Айше) и поддържа надеждата за намиране изход от най-отчаяното положение.

При това целият роман е пропит с такава любов към хората и животните, към правдата, истината и труда, че малкият Димчо, въпреки всички страдания, причинени нему от съдбата и хората, не се никога озлобява; с упорит труд, търпение и доброта той се старае да надвие на всички мъчнотии и успява, и за всички свои мъчители той намира в детското си сърце оправдание и прошка.

Езикът на книгата е плавен, спокоен, с грижливо подбрани изрази и красиви сравнения в рамките на необходимите за случая простота и наивност.

„Златно сърце” на Калина Малина е един ценен принос към нашата детска книжнина. Той ще издигне душата на детето до най-възвишените чувства на человеколюбие, състрадание, благодарност и същевременно ще обогати познанията му по родна история и география.

Книгата ни се поднася от книгоиздателство „Хемус”, както винаги в грижливо, а този път дори и разкошно богато илюстровано издание.

Илюстрациите обаче биха могли да не бъдат толкова приказни, при такъв натуралистичен сюжет, а също така и да не се повтарят едни и същи рисунчици на място и без място.

Желали бихме да видим същия роман в кинематографа. Смятаме, че сюжета би му се отлично пригодил и би дал един великолепен български филм.

——————————

в. „Литературен глас”, г. 2, 8 март 1930 г.