НЕЗАГЛЪХВАЩО ЕХО

Крум Кънчев

Там, дето водите на тихият бял Дунав и на бурното Черно море изнизват от север и изток неръкотворно огърлие, в слънчево великолепие блести златожитната добруджанска земя.

В нейните обетовани предели Исперих прокара първите исторически бразди на новооснованата българска държава, в черните угари на тази безбрежна праведна равнина зрее златокласо жито, а в гиздави чисто български селища живеят в труд и борчески устреми наши родни братя и сестри.

Как сладостно се леят словата на омайната родна реч и звуците на кръшната народна песен в Добруджа. С какъв свещенодействен трепет бди всяко добруджанско чадо над безсмъртния живец на българщината, прикътан дълбоко в недрата на родолюбското сърце!

Тази съкровищна земя на българите възрастна с несломима сила във всекидневието на всеки българин като заветна мечта и върховна цел в безпросветните дни, когато стъпката на поробители оскверни нейните свети кътове.

Люлката на българщината, дето спят в нечетни гробове знайни и незнайни наши бащи и деди, дето техни достойни наследници с меч и рало, с перо и вяра продължават тяхното вековечно дело, - рано или късно трябваше да

се сдобие с отнетите дарове на свободния живот и да се приюти изново под топлото крило на майката-Родина.

С това непоклатимо убеждение и надежда посрещаха и пращаха дните цял четвърт век българите отсам и отвъд черната гранична межда.

Добруджа се възправи като светло знаме, след което се подредиха милиони вярващи в живия български Бог.

* * *

В паметния 7 септември 1940 година, когато трудолюбивите чада на Добруджа неуморно събираха плодовете на благословения селски труд и в трепетно очакване на денонощно бленуваната свобода отправяха молитвено взори към

синьото българско небе, стана великото чудо!

Радиовълните оповестиха на света, че Добруджа отново е наша, че с мирно разбирателство са строшени веригите на довчерашното робство.

Църковните камбани прозвънтяха с празнична тържественост.

Бе празник на празниците, какъвто може да бъде само великият ден на свободата.

Ликуваше цял народ, носил бремето на неописуеми страдания, но сега огрян от слънцето на преголяма радост, готов да литне с крилата на братската любов при брата добруджанец и в безгранично опиянение да го поздрави с възтържествувалата свобода.

Добруджа е свободна! - Вредом само тези слова ечаха в великанско пълногласие. Те бяха красноречивия надслов на една величава безкръвна победа, което се прибави към най-щастливите постигания на българския всепобеден дух.

Гордо се развя родният трицвет и с железни стъпки смели бранници потеглиха към земята на преславния Исперих.

В незабравими мигове на исторически поход те бяха щастливите вестители на новия, на свободния живот, който изгря с мощта на вездесъщо слънце.

Сълзите на радостта стихийно бликнаха от непресъхващия извор на чистите български сърца и оросиха премилата земя, заливана стократно от кървави

потоци в дни на бран за род и чест, поена с почтения пот на добруджански селянин.

Добруджа е свободна, Добруджа е свободна! Неспирно се носеше ехото на радостната вест, подобно на победен химн и славословие.

Във вихрен набег вихрени конници летяха низ необгледната степ.

С гръмотевичен грохот тежки оръдия пъплиха по прашните друмища.

В безкрайна низа въоръженият български народ заливаше и завладяваше своята земя, приличен на буйното море, което залива прибрежните простори след краткотраен отлив.

И във всяка воинска стъпка, във всеки конски тропот, във всяка недоизречена дума и немирен сърдечен трепет се носеше ехото на чудната и все пак истинска вест: Добруджа е свободна!

* * *

Незаглъхващото ехо на тази вест ще се носи с крилата на вековете, за да укрепва духовете ни и да бъде неоспоримо доказателство, че българщината е всепобедна.

А в годишнината на Освобождението, вседобруджанските тържества ще са в редицата на неизброимите сърдечни изрази на признателност и благодарност към всички труженици, на които свидна Добруджа дължи своето възкресение от робския мрак, за да заживее в светлина, мир и неспирен творчески възход под стрехата на общото Отечество.

И в гръмогласното българско „Ура”, което в тия паметни тържества ще се изтръгне от гърдите на сърцатите чада на обединена и целокупна България, нека светът за лишен път да долови волята и правото на един жизнеспособен народ свободно да крачи по историческия път, воден от своя вселюбим и премъдър Цар Борис Трети, освободител и обединител на всички Българи!…

——————————

в. „Добруджанска поща”, г. I. бр. 13-15, Добрич, 3 октомври 1941 г.