от американското влияние вече се изплъзва не само Близкият Изток

Константин Душенов

превод: Литературен свят

Американците сериозно са изплашени от «руската заплаха» в Сирия. И този път става дума вече не за обичайното унищожаване на негодници-джихадисти от нашата авиация. На 6 септември телевизионният канал CNN съобщи: «Москва през последната седмица два пъти уведоми Вашингтон за готовността да нанесе удар по онази част на Сирия, която е контролирана от американските военни. Вашингтон е крайно обезпокоен за сигурността на американските военни в базата Ет-Танф във връзка със заявленията на руската страна, че на тази територия под защитата на военни от САЩ се намират бунтовници.

В Пентагона се опасяват, че руснаците могат да използват авиация или свои военни кораби в източната част на Средиземно море за нанасяне на ракетен удар по онези, които, както твърдят те, са бунтовници. А това може да доведе до конфронтация, в която непреднамерено ще бъдат въвлечени американски сили, ако руският удар бъде неточен».

Е, за неточния руски удар е казано така, формално. В действителност американците са в ярост. И има защо: Москва си е позволила едва ли не преки заплахи! На тези дръзки руснаци, разбира се, трябва, разбира се, нагледно да се даде урок! Но вече е късно… Успехът на руската операция в Сирия практически напълно изтласка САЩ от тази страна. Целият огромен Близък Изток все по-внимателно гледа към Русия, разбирайки, че ключовите решения сега се вземат вече не във Вашингтон, а в Москва.

Американското превъзходство изчезна. Даже собствените им министри сега казват, че Щатите «вече не са същите». Например, министърът на вътрешната сигурност на САЩ Кирстен Нилсен наскоро произнесе реч, в която охарактеризира текущото състояние на американската геополитика като «нестабилност и хаос».

Тя заяви: «Балансът на силите, характеризиращ системата на международните отношения в продължение на последните десетилетия, е разрушен. Еднополярното доминиране на Америка отива в миналото. Заплахите към САЩ от страна на нашите чужди противници са на най-високото ниво за целия период след студената война. Такива страни като Русия и Китай, Иран и Северна Корея са готови да използват всички елементи на националната си мощ - финанси и търговия, кибероперации и шпионаж, информационни диверсии и много други, за да подкопаят нашите позиции и да наложат собствените си интереси».

Действително, еднополярният свят прекратява съществуването си буквално пред очите ни. Съединените Щати губят една позиция след друга. Нямайки вече нито сили, нито ресурси за глобален контрол, те постепенно си тръгват от много части на планетата, оставяйки след себе си кръв и разруха, конфликти и хаос. На този фон трябва да се признае: Русия не просто спаси Сирия. Тя спря потъването в бездната на кървавото клане върху територията на целия огромен близкоизточен регион.

Но от американското влияние се изплъзва не само Близкият Изток. И на другите континенти стават аналогични процеси. Китай току-що заяви за готовността си да вложи в развитието на Африка повече от 60 млрд. долара. А стареещият Вашингтон - о, ужас! - вече не е способен да си съперничи с Пекин дори във финансовата област, в която, както изглеждаше довчера, той беше безусловният и недосегаем лидер. Трябва ли да се учудваме, че виждайки това, своите геополитически претенции, заобикаляйки интересите на САЩ, активно демонстрират Иран и Пакистан, Турция и Индия. И даже западноевропейските страни, изглеждащи здраво завързани за американската колесница, проявяват все по-малко желание да подкрепят задокеанския си «по-голям брат».

Съединените Щати сами създадоха еднополярната глобална система като игра с нулева сума. Т.е. такава игра, в която победата на всеки друг играч означава неминуемо поражение за Вашингтон. Сега им се налага да се сблъскат с обратната страна на това политическо устройство. Намесвайки се навсякъде, те навсякъде разрушаваха онова, което съществуваше преди тях, без да създадат в замяна нищо ново и жизнеспособно. Сега става ясно, че вече няма да могат да контролират създадения от самите тях хаос - нямат сили. И най-важен в тази ситуация е въпросът кой именно, в този нов, постамерикански свят, ще запълни вакуума, който се създава с напредването на неумолимата деградация на американската мощ?

Засега, както показва практиката, в Близкия изток с това доста успешно се справя Русия. Ние сме руснаци, Бог с нас! Господи, благослови!

——————————

в. „Завтра”, 13.09.2018 г.