Михаил Филипов е роден на 21.12.1936 година в гр. Русе. Завършва Висшата театрална академия – режисура. Работи в България до 1983 година. След това поема по трудния път на емигрант през Турция, Италия и Швеция. От 1990 г. живее в Швеция и пребивава в България. Член на Съюза на българските писатели. Автор на поетичните книги: „Простете, но аз съществувам…” (1993), „Отрова срещу двойника ни в нас” (1996), „Ще ни дари ли земен рай Всемира?” (1997), „Оловно-сребристият дух на Вселената” (1998), „Реализмът бакалин и Великата мегареалност” (1999), „Невидимото лице на човешката действителност” (2001), „Всичко е…” (2005), „Усмивки над бездна” (2007).

Публикации:

Поезия:

АВТОПОРТРЕТ/ брой 12 септември 2009