БОЖАН

Никола Монев

БОЖАН

Заплака стадо, заблейка
долу при пусти полугари,
долу под кръшни чукари,
където цъфти синчеца,
синчеца, още равнеца.
Заплака горко, завайка
за млад овчаря - стопанин,
за юнак Божан загорец,
че няма Божан да дойде
напред да си го поведе,
сладичко да му посвири,
галено да го помами
към широки там поляни,
обрасли с трева, злакове;
към студените вадички,
бликнали горе в скалите;
тревица да си похрупне,
водица да си попийне,
а пладне кога зажари,
под ширни сенки да легне,
да легне стадо, пладнува.
Птиче от дърво зацърка,
зацърка, тъжно продума:
- Поплачи, стадо, пожали
за хубав черноок Божана!
Божан на войска отиде,
далеч от тука през гори;
вчера го майка изпрати,
майка и мала сестрица.
Скоро не ще се завърне,
тебе, стадо, да разтири
по бърда и по могили,
с шарен кавал да засвири,
та и аз, горска клетница,
кога си пилци замътя,
песента да му послушам… -
Още птиче не издума,
из вити друми, от долу
Божанова майка вървеше
със дребни сълзи на очи,
със тъжни думи на уста.
Шибна тя стадо, подкара
долу ми в село Момяно,
та го на пазар продаде.

——————————

сп. „Светулка”, кн. 5-6, 1911 г.


ПРОЛЕТ И ЛЯТО

Накичи пролет, накичи
синчец и бяло кокиче,
иглика горска рехава
и синя полска тинтява.

Изми се в бистро поточе,
там гдето в дола клокочи:
причеса руси косици
на тънки, гъсти ресници,

превърза скъпи гердани
от маргар чисти отбрани,
що Слънчо всегда пилее -
тя да се радва посмее.

Видя я лято богато
от сърма цяло и злато,
па бързо, бързо изпрати
сватбари стари и свати,

дари й окол нивята,
нивята, още полята,
посени с жълта пшеница,
пшеница едрокласица.

Па дигна сватба голяма,
кат нея друга да няма:
трапези дълги положи,
да хапне всеки що може.

Поведе булка в палати
от бисер, чисти позлати:
жътварки сладка си песен
в поле им пяха до есен.

——————————

сп. „Светулка”, кн. 6, 1921 г.


ГОРАТА

(Есенни картинки)

Гората вече жълтее,
жълтее, бързо линее;
от болест легна, не стана -
невярна болест - горкана!

Гората рухо съблича,
на смъртник вече прилича,
чернеят ширни поляни,
тъмнеят горди балкани.

В гората ходи Горняка,
приплаква, съска в трънака,
отронва сетни листенца,
погребва пъстри цветенца.

Гората тъжно припява -
със лято веч се прощава,
навежда клони, заспива,
мъгла я тежко покрива.

——————————

сп. „Светулка”, кн. 7, 1921 г.


ЖАЛБА

Поспри ми, ветре, не духай,
буково листе не люшкай,
буково, още елово,
че ми се песен дочува:
припява мойта сестрица
с дружина млади жетварки
в равно Загоре отиват,
златна пшеница да жънат,
две по две да се надпяват.
Проклета да е майка ми,
че ме с жетварки не пусна,
та с мойта нова гъдулка
за отмор вечер да люшкам
хоро извито в нивята.

——————————

сп. „Светулка”, кн. 1, 1926-1927 г.


ЕСЕН

Неизгледните поляни
род родиха - чисто злато;
сребролистните балкани
дар дариха ни богато.

Пукат пълните хамбари,
блее гойно горе стадо,
пеят вити полугари,
китка кичи старо, младо.

Дялба свидна - ето тука -
ще делиме днеска ние,
за просвета и наука.
Всяк ще скъта и ще скрие.

Нека скъта, нека скрие!
Сал стомах ли носим ние?
Гладна вечно е душата,
черен мрак е във главата…

Иде вече, иде време
с пълни шепи да береме;
род родила й друга нива,
татък в друма, що извива.

Род родила - плевел няма -
буйна, гъста и голяма;
род родила - свет, съзнание,
братска обич, ум и знание.

——————————

сп. „Народна целина”, г. 2, кн. 2, 1926 г.


ПЕСЕН

Я подай ми, мамо, медена цафара,
песен да запея - и нова, и стара,
та да ми отлитне горе през чукари,
вредом да я чуят - млади, още стари.
Всекиму сърцето сладко да затопли,
скърби да замлъкнат, ядове и вопли;
сълзи да пресъхнат, душат да отдъхне,
черна мисъл, мале, в корен да изсъхне…

Наспорил е Господ всичко на земята -
пращят с плод обилен вред по нас полята -
де погледнеш, мале, мед и златно жито,
а все пак човекът не живей честито:
брат си брата зверски издалеко дебне,
в джоба му да бръкне - все за сметки дребни.
И какво оставя на света по-късно?
- Кървави пътеки, черно дело, мръсно!…

Дай я, мамо, дай я, дай я да засвиря,
песен да отлитне татък зад баира,
птичка да приглася горе в висините,
долу да се чуе - долу в низините…

——————————

сп. „Народна целина”, г. 3, кн. 7, 1928 г.