ЕСЕННА ПЕСЕН

Никола Монев

ЕСЕННА ПЕСЕН

Веч птички, мамо, ще бягат
през море синьо, дълбоко,
ще бягат, бързат, ей стягат,
ще литнат горе високо.

Приплакват горски усои,
приплакват равни градинки
за скъпи гости те свои,
за чудни птички - горкинки!

Със тях ще хвръкне далеко
и наша радост бедняшка;
със тях ни беше по-леко
в душата страдна, сирашка…

——————————

сп. „Светулка”, кн. 7, 1921 г.


ЗИМНИ ЖАЛБИ

Полето горко заплака
за ланска пролет, за лято,
тъгува гора букака,
за жито - ниви - кат злато.

На юг там птиче бегало
насън вижда усои,
без листе злаче остало,
небе за рухо то моли.

И моята мисъл жадува
пак слънце, радост и песен -
кат кораб далек тя плува
към край далечен, чудесен.

——————————

сп. „Светулка”, кн. 10, 1921 г.


ЗИМА

Крила си зима разпери
над поля, гори, балкани;
земята цяла трепери
от нейни страшни закани.

Трепери Врабчо в клонака
с другари тука остали;
трепери Заю в шумака
под снежни бели парцали.

Бедняка клети студува
без огън, дрехи, обуща;
беснее хала, лудува,
ту се издига, ту спуща…

Кога ли слънце ще грейне,
лъчи си златни да пръсне;
кога ли птиче ще пейне,
кога ще пролет възкръсне?

——————————

сп. „Светулка”, кн. 1, 1923 г.


КАВАЛЧЕ

Кавалче тънко, яворово,
на струг въртяно и ново,
кавалче мило, галено,
с пришарки вредом шарено.

Кога те взема, засвиря,
засвирва с мене баиря
и глас ти трепва, отива
от нива татък на нива.

Хорото виеш, люлееш,
говориш сладко и пееш.
Без теб не става белянка,
белянка, още седянка.

Залагам гугла, абичка,
криваче гладко, торбичка.
Ти сал да ми си, кавалче,
ти сал, ти, мило другарче!

——————————

сп. „Светулка”, кн. 7, 1923 г.


ЗИМНИ ПЕПЕРУДИ

Бели, бели, бели
- слънце не видели -
палави и луди
зимни пеперуди!

Вият се излеко,
ширнат се далеко,
вкупом се събират,
падат и умират.

Вятърко ги вземе,
ничком ги поеме,
па ги разпилява
и ги съживява.

Бели, бели, бели
- слънце не видели -
палави и луди
зимни пеперуди.

——————————

сп. „Светулка”, кн. 10, 1924 г.


ЛЕТНИ КАРТИНИ

Гали утро в зори злати
росните тревички -
дари скъпи им допрати:
бисер и жълтички.

Лъхна ветрец хей отгоре,
клоните полюшна,
екна песен във раздоле,
цвят на цвят зашушна:

- Добро утро, како драга -
Ралица извика
и с целувка нежна, блага
поздрави звъника.

Пладне - трепка буйно жито
под лъчите жарки;
пъдпъдъче негде скрито
припява жетварки…

——————————

сп. „Светулка”, кн. 10, 1925 г.


ЕСЕННА ЖАЛБА

Недей ми рано, ветре ле,
недей ми рано повява,
поспри, почакай, ветре ле,
недей ми тъжно припява!

И лани молих те много,
молба ми ти не послуша,
не прави тъй, ей Богу,
тегло ми дойде до гуша.

Не топлят, братко, парцали,
нито пък вехти обувки;
без татко деца остали,
не радват твойте целувки.

——————————

сп. „Светулка”, кн. 3, 1929-1930 г.


ЕСЕН

Тъжно, кално и мъгляво,
птича песен се не чуе,
от небето пепеляво
дъжд ромони, вятър хлуе.

Жълти листи, жълти, болни
на земята вкупом слитат,
дни си спомнят, дните волни
и за слънце топло питат.

Тъжно, кално и студено.
Няма радост за сърцата.
Сбогом веч, поле зелено,
тъжни сме и ний, децата!

——————————

сп. „Светулка”, кн. 2, 1933-1934 г.


СИРОМАШКО ЛЯТО

Западна слънце, залезе,
златени порти отвори.
В широки двори то влезе
и майци бързо говори:

- Я слагай, мамо, вечеря,
да хапна, още посръбна,
нареждай мека постеля,
че утре рано ще тръгна.

Аз грея слабо наесен,
сланата всичко попари.
Там долу няма веч песен,
тъгуват млади и стари.

Жалея малки дечица,
сираци бедни и голи,
за слънце топло ръчица
простира всякой и моли.

Ще дам лято сирашко.
Я слагай бързо вечеря!
Сирашко, още бедняшко.
Нареждай мека постеля!

——————————

сп. „Светулка”, кн. 3, 1936-1937 г.


ЕСЕН

Жълтици, жълти жълтици,
изгарят горе горите,
и птици, много там птици,
как плачат, плачат горките!

Небето жалба жалее,
мъгла го сива закрива,
несретник вятър веч вее
и тъжно, тъжно извива.

Жълтици, жълти жълтици,
какво да купя със вази,
кожух ли, нови чепици?
Веч зима иде по нази.

——————————

сп. „Светулка”, кн. 2, 1938-1939 г.


ЛЯТО

Лято, лято, топло лято,
ти разливаш всъде злато -
тучни ниви се люлеят
и жетварки песни пеят.

Лято, лято, драго лято,
дар даряваш ни богато -
зрее вошка във градина,
янтар грозде на градина.

Лято, лято, скъпо лято,
всяко място в нас е свято -
капка пот где е росила,
златно злато е родила.

Лято, лято, свидно лято,
скъпоценно наше злато,
златна моя татковина,
сладка моя медовина!

——————————

сп. „Светулка”, кн. 8, 1939-1940 г.


ПРОЛЕТ

Ти дойде. Добре дошла!
Не съм те усетил -
студ е вредом около мен,
лъч топъл не ме е греял и светил.

Добре дошла! Ето полята и горите!
Те чакат твоите ласки -
в земята зърната зарити,
за целувка цветните чашки.

Плод ще натегне тука,
пот ще всичко да окъпе.
Кажи ще дойде ли пак черна слука?
Тук крака й ще ли пак да стъпи?

Ела, но нова песен ми запей!
Стопи мъките и теглата!
Друг вятър косите ти да развее,
жадна за радост чака те земята.

——————————

сп. „Светулка”, кн. 4, 1945 г.


ЩУРЧЕНЦЕ И МОМЧЕНЦЕ

- Щурченце ли чернооко,
що търсиш горе високо?
- Театро утре ще правя.
Тук сцена ще да поставя.

Деца ще пусна игриви
за криви, дюли и сливи,
от листи жълти жълтици,
от хлебец сладки трошици.

Ще свиря сладко с гъдулка
като на сватба пред булка,
ще скачам леко на въже -
повярвай. Щурчо не лъже!

- Ураа!… Ще дойдат другари
и всички млади и стари -
със баба Кера, Гергина,
със вуйчо Зарко и стрина.

Със тях и ази пристигам
завесата ще ти вдигам,
ще пеем, Щурчо напети,
ще пеем славни дуети.

——————————

сп. „Светулка”, кн. 6, 1945-1946 г.