МАЛЪК СЕЧКО

Георги Костакев

МАЛЪК СЕЧКО

Малък Сечко се разшета
по балкани, по полета.

Снежни облаци размята,
с губер бял покри земята.

Пусна бури мразовити,
вихри и фъртуни люти.

Сечко, Сечко, що лудееш,
що не спреш и занемееш?

Спри, не духай, умири се,
стига, Сечко, засрами се.

Колко бедни хижи срина
твойта буря, гдето мина!

Колко скъпи жертви грабна
твойта хала безпощадна!

Теб не трогват ли бедите,
на сираците сълзите?

Над бедняци съжали се,
хайде, Сечко, усмихни се!

Тих ветрец от юг да лъхне
и мъглите да разпръсне.

Скрит на топло в храсталака,
пак да цъфне кукуряка.

——————————

сп. „Светулка”, кн. 5, 1936-1937 г.


ПРОЛЕТ

Пролет китна, многоцветна
пак настъпи в родни край
и полята, долините
тя превърна в чуден рай.

Край поточета пенливи,
по поляни и хълми,
вред цветенца миризливи,
с чудни шарки и бои.

Пее е цъфналите клони
сладкогласен птичи хор,
пъстрокрили пеперуди
хвъркат в светлия простор.

——————————

сп. „Светулка”, кн. 7, 1936-1937 г.


МАЙСКО УТРО

Гаснат тихичко звездите
в тъмномодри небеса,
чезне мракът зад горите
и далеч зад планините
блесна румена зора.

Лъхна утринна прохлада
от балканските недра,
трепна сънена гората,
зашумяха в тишината
леко росните листа.

Златен Слънчо над земята
пръсна първи си лъчи.
По тревите, по цветята
росни капки заблестяха
като сребърни звезди.

——————————

сп. „Светулка”, кн. 8, 1936-1937 г.


ПРОЛЕТЕН ДЪЖД

От незнаен край далечен
тъмен облак долетя -
и над жадните полета
сълзи бисерни изля.

И отмина мълчаливо
зад гори и планини, -
Сънчо златен се усмихна
пак от модри висини.

По тревите заблестяха
капки сребърна роса, -
чучулига с песен волна
литна в сини небеса.

Лъхна ветрец - зашумяха
тихо росните листа, -
сладък мирис разпиляха
вредом полските цветя.

——————————

в. „Славейче”, бр. 8, 1937 г. Втори вариант на едноименното стихотворение, публикувано в сп. „Светулка”, кн. 8, 1929-1930 г.


ПОТОЧЕ

В китната гъста горица
бистро поточе извира,
бавно през папрат зелена
хладни си струи провира.

Дъбове стари над него
сянка прохладна простират,
пътници морни под сянка
сладка почивка намират.

Пъстри цветенца навеждат
своите нежни главици,
кротко ги милва поточе
с бисерни капки-сълзици.

Денем и нощем безспирно
струи сребристи излива
и надалече в полето
песен омайна разлива.

——————————

сп. „Детски живот”, кн. 7, 1937-1938 г. Втори вариант на едноименното стихотворение, публикувано в сп. „Светулка”, кн. 8, 1928-1929 г.


МОЯТА ЗВЕЗДИЧКА

Среброликите звездички
трепкат кротко в ширинето,
сякаш хиляди очички
се усмихват от небето.

И от тез звездички ясни
всеки има по едничка, -
ей онази, дето мига -
тя е моята звездичка.

Баба казва, щом угасне
нощем някоя звездичка -
знак е горе, че отлита
в този миг една душичка.

Ах, не искам да угасва
нивга моята звездичка, -
нека грее в небосвода
като сребърна паричка!

Тук, при мама и при татка
искам, Боже, да съм вечно,
че небето е високо,
и високо, и далече!

——————————

сп. „Детска радост”, кн. 7, 1937-1938 г.


МОЛИТВА

Дай ми, Боже Всемогъщи,
леки ангелски крилца,
та да хвръкна нависоко
над градища и селца.

Да се нося в небесата
като волния ветрец
и оттам да видя, Боже,
всяка билка и цветец.

С жаден взор да съзерцавам
Твойте дивни светове,
утрин слънце кат изгрява,
вечер месец кат снове.

И в хармонията дивна,
що цари надлъж, нашир,
да намеря за душа си
утешение и мир.

——————————

сп. „Православно християнче”, кн. 8-9, 1937-1938 г.


ЕСЕН

Есенният вятър
свири из гората,
златните листенца
рони по земята.

Ниско над полята
носят се мъглите -
мъртви са цветята,
мъртви са тревите.

Вред е тихо, тъжно,
няма птичи песни -
птиченцата пойни
са в страни далечни.

Слънчицето златно
слабо вече грее -
от небето мрачно
често дъжд се лее.

——————————

сп. „Детски живот”, кн. 2, 1937-1938 г.


ПРОЛЕТ ИДЕ

Лъхна топлият презморец -
сладко стрехите запяха, -
и поточета пенливи
из горите зашумяха.

Кротко слънчицето златно
се усмихна от небето,
трепна бялото кокиче
и разтвори си венчето.

По поляните зелени
минзухари нацъфтяха
и дърветата в гората
свойте пъпчици наляха.

Дъх предпролетен се носи
над градините, полята
и от зимната си дрямка
вече буди се земята.

——————————

сп. „Детски живот”, кн. 5, 1937-1938 г.


ОКТОМВРИЙ

Свири севернякът,
люшка мъртви клони -
златните листенца
лист по лист ги рони.

Млъкнаха щурчета,
няма пеперуди -
птиченцата пойни
есен ги прокуди.

Носят се мъглите
ниско над земята -
пусто е полето,
мъртви са цветята.

Никнат само късни
сини минзухари -
но и тях сланата
скоро ще попари.

——————————

в. „Славейче”, бр. 2, 1938 г.


ЗИМА

Засъска ясно вихърът,
засвири във комините -
и сняг покри пътеките,
дворовете, градините.

Облякоха кожусите
и старците, и бабите -
във тинята на блатото
заровиха се жабите.

И гладни, и премръзнали
замлъкнаха щурчетата,
престанаха концертите,
заглъхнаха полетата.

На завет във хралупите
заспаха буболечките,
на топличко във дупките
си легнаха и мечките.

Треперят омърлушени
единствено врабченцата,
че тънки им са дрехите
и късички палтенцата.

И мислят си, горкичките,
как ще прекарат зимата,
че няма ни мушичките,
ни снопите на нивата.

——————————

в. „Славейче”, бр. 4-5, 1938 г.


СНЯГ

Дядо Мраз чело навъси,
в миг небето притъмня
и снежинки залетяха
над гори и над поля.

Скоро всичко те покриха:
път, дворове, къщна стреха
и земята премениха
със сребриста снежна дреха.

А на топличко под нея
сладък сън цветята спят
и сънуват: пеперуди,
пеперуди, че летят.

Във съня си сякаш чуват
тихий шепот на листата
и далеко в тишината
как приветно пей реката.

——————————

в. „Славейче”, бр. 6, 1938 г.


МОЛИТВА

Спи на топличко в земята
мъничкото зрънце,
в сън унесено то чака
пролетното слънце.

И в съня си, като живо,
зрънцето се моли:
Дай на нас, на семенцата,
дай ни, Боже, сили.

На орача, за труда му
тежък, непосилен,
щедро, Боже, да дариме
с златен плод обилен.

Топло слънчице прати ни,
да ни сгрей с усмивка,
да разтопи по полята
снежната покривка.

Да поникнем и покрием
нивите с тревички,
да пораснем и да цъфнем,
клас да вържем всички.

——————————

в. „Славейче”, бр. 8, 1938 г.


АПРИЛ

В ранно утро се разшета
млад юнак Април,
промени се и възседна
коня лекокрил.

И надлъж и шир преброди
родната земя.
Първом с коня си обходи
ниви и лозя.

После радостен препусна
в ширните поля,
гдето мина, пъстроцветни
губери постла.

Спря в градините и всяка
гранка с цвят покри,
и облече в злак одежди
младите гори.

——————————

в. „Славейче”, бр. 9, 1939 г.