с историка Андрей Фурсов разговаря Олег Морозов

превод: Румен Воденичаров

- Накъде отива светът т.е. как Ви изглежда картината на бъдещето?

- Светът стремително върви към края на капитализма. От последния остана твърде малко: на практика пазар вече няма, има глобални монополи. Държавата умира, гражданското общество се свива, политиката се превръща в комбинация от административна система и шоу бизнес. Парите се разделиха с част от функциите си и в значителна степен престанаха да бъдат пари. Европейците загубиха един от своите фундаменти - трудовата етика. На капитала  почти се удаде да погълне труда, но заедно с това и самият той престава да бъде капитал.

- Кой ще строи новия свят?

- Едновременно текат два процеса: разрушаване на стария свят и оформяне на новия. Старият капиталистически свят се руши от самата капиталистическа върхушка - той повече или поне в перспектива не й е нужен. От средата на 1970-те години започна демонтаж на капитализма. Той сякаш „пътува” към своето додемократично минало, в епохата на „Желязната пета” и Ост-индийската компания - тези предшественици на днешните транснационални корпорации. Задържането на прогреса е начин за създаване на нова върхушка в техния нов свят. Но за голяма част от човечеството този „нов свят” ще се окажат „нови тъмни векове”.

„Тъмните векове” са времената между средата на VI век (тогава окончателно престава да работи системата от римски акведукти) и средата на IX век. Тези векове са действително епоха на мрак и кръв за разлика от Средновековието - една светла до началото на 14 век епоха, набедена от деятелите на Ренесанса и особено на Просвещението (от мошеници като Волтер). От 14 до 17 век настъпват нови тъмни векове които имат за измамна фасада именно Ренесанса.

- Има ли алтернатива западният модел за бъдещето?

- В момента не се откроява ясно такава алтернатива. Въпросът е хората да не позволят реализирането на проекта за „нови тъмни векове”, а после ще търсят решения. Алтернативата сега е съпротива на глобалния дневен ред т.е на варварското съкращаване на земното население, на отнемане суверенитета на държавата, на разрушаване на семейството, науката, образованието, здравеопазването. Последното, както отбеляза Майкъл Мур, се превръща в здраве-погребение.

- Може ли да се върне на хората вярата в утрешния ден и оптимизмът?

- Оптимизмът е състояние на духа на силни хора, които са в състояние не само да променят обстоятелствата, но и да ги създават за да постигат целите си. Оптимизмът предполага труден и в същото време радостен труд, понякога и срещу съдбата. Оптимизмът се ражда в борба, той не може да се даде, подари или купи. Разбира се има и биохимична (генетична) основа за него, но все пак оптимизмът е социална функция на здравите общества. Достатъчно е да сравним съветското общество от средата на 1930-те до средата на 1960-те години („За нас прегради няма в морето и на суша”, „Мъглявината Андромеда” на Иван Ефремов и много други) със съветското общество от 1970-1980-те години, станало уморено, цинично, саркастично и безрадостно. И то при факта, че в тези години хората живееха по-леко и по-комфортно. Страхът отмина, а щастието не настъпи. Времето на 1960-те години беше кратък миг на надеждите, които не се осъществиха нито у нас, нито в света.

- Съгласен ли сте, че проблемът за „златния милиард” е най-опасният съвременен проблем?

- Проблемът със „златния милиард” във вида,  в който е формулиран не се явява толкова опасен, защото самият този милиард се разрежда. В Европа него го разреждат араби, турци, кюрди, африканци и те ще стават все повече. Създава се впечатлението, че европейската част на „златния милиард” ще бъде пусната през канализацията на историята или с помощта на емигрантите от Юга ще се селектира нов тип европеец, който ще се бори за бъдещето си не с количество, а с уменията си. Истина е, че засега младите образовани европейци емигрират в Канада, Австралия, Нова Зеландия, но не и в САЩ, където също скоро ще стане горещо. Расовият и етнокултурният състав на Запада се променя. Всъщност Запад в предишния смисъл вече няма. Има постзападно  постхристиянско общество стремително потъващо в „ямата на историята”. Ситуацията излиза извън контрол. Планове за бъдещето не липсват, но световното правителство не е единно. Използвайки противоречията в него, ние бихме могли спечелим, както това стори Сталин в 1930-те години.

- Какъв план бихме могли да предложим ние?

- Въпросът е кои разбираме под „НИЕ”? Народът, олигарсите, властта? За да предложиш план трябва стратегия. А за да имаш стратегия, трябва да имаш идеология. Целта на Русия може да бъде само една - да оцелее и да победи в ХХI век, съхранявайки своята идентичност, население и територия. Това е програма минимум. Това може да се постигне само по пътя на създаване на система, основана на социална справедливост. Тогава Власт и Отечество стават едно цяло. Хората могат да убиват за пари, но никой няма да умира за пари. А за родината могат. Великата Отечествена война показа това. Затова и победихме. Имахме справедлива социална система, чийто колективистки-антикапиталистически характер съответстваше на руските архитипове съзнание, подсъзнание и културно-исторически код. Както казваше Александър Блок: „Болшевизмът е свойство на руската душа, а не фракция в Държавната Дума”.

21 век ще бъде време на жестока борба за бъдещето. Цели държави, етноси и култури ще се изтриват безпощадно, без сантименти от Гумата на Историята. Жадните за власт (а те са легион, един пример - вижте лицето на Хилари Клинтън) няма да се спрат пред нищо. В тази борба ще оцелеят и ще победят сплотени социални системи, обединени от единен ценностен код, с минимална социална поляризация и притежаващи висок процент граждани носители на знанието. Това ще са нации-корпорации. Олигархичните системи няма да издържат, тяхната участ е да се превърнат в икономически тор за силните. Друго те и не заслужават.

През втората половина на ХХ  век станалите олигархични структури на властта в СССР на два пъти блокираха прогреса и жестоко платиха за това. В средата на 1960-те години СССР беше на път да направи научно-технически скок в бъдещето като  трансформира  системния антикапитализъм в реален посткапитализъм, но това не беше от полза както за съветската номенклатура, така и за върхушката на световната капиталистическа класа. Този възможен пробив беше блокиран, а скокът в цената на петрола донесе на върхушката спокойствие и дълбоко удовлетворение. Ние често си спомняме за времето на Брежнев с умиление. Наистина имаше стабилност и увереност в утрешния ден. Да, в близка перспектива беше така, но в средносрочна и още повече в далечна перспектива брежневската епоха представляваше подяждане на бъдещето, време на пропуснати исторически възможности.

При създалата се ситуация в света, за да оцелее Русия (и ние заедно с нея), е необходимо да издържим атаката отвън. Известна истина е, че когато кучето го налагат с пръчка, за да се спаси то трябва да захапе не пръчката, а гърлото на този, който държи дървото. А за целта, за да се намери гърлото, трябва правилно да си представяме структурата на съвременния свят, да познаваме силите и местата им, действащи в него.

- Дава ли науката, която Вие представлявате, отговор на тези въпроси?

- Да, дава. Врагове на Русия са глобалните лихвари и обслужващите тяхната политика журналисти и шоумени, при това не само в чужбина, но и в нашата страна. Става въпрос за ретроградни личности, които рушат ценностната система, интелектуалните и технологичните основи на нашето общество. Но те са само безименни функции на глобалната матрица, като саламандрите на Чапек, за които той казваше: „Те идват като хиляди маски без лица”. С други думи главният враг е глобалната матрица, нещо като паяжина, разраснала се до планетарни размери. А пропо идеята за глобална матрица (G-matrix) (като структури и средства), натрапваща на световното население определен начин на мислене, е издигната от основателите на Римския клуб още през 1970 г.

- Каква идеология трябва да възприеме Русия в 21 век?

- Идеологиите не висят на закачалка в магазина. Те се раждат във времена на  кървави и жестоки кризи като отговор на въпроса „Какво бъдеще желаем за себе си, за нашите деца и внуци?” Великите идеологии на нашата съвременност: марксизъм, либерализъм (не трябва да се бърка с това, което сега наричат така на Запад и още повече в Русия) и консерватизъм се родиха в Европа в епохата на революциите от 1789 до 1848 г.

- Как изглежда днес Библейският проект?

- Днес Библейският проект (както и феноменът на идеологията) е почти приключил. Световната върхушка спешно търси неговата замяна. И вече някои неща проличават. От една страна „диригентите на световната игра” трескаво осакатяват образованието и науката, въвеждайки ги в затворени структури и превръщайки хората във вечни юноши, на които културата заменят с комфорт и чувство на дълбоко физическо удовлетворение. Ще приведа само два примера - американските кино и телевизия. Навремето журналистът от вестник „Таймс” Д. Робинсън писа следното: „1985 година ще влезе в историята като най-мрачния период на американското кино. Точно през тази година, след седемдесет годишно лидерство в киноиндустрията, Холивуд отхвърли всички претенции, че служи на здравия интелект на възрастните хора.”

„Вие трябва да правите телевизионни програми, които по простота на изложението да допадат на единайсетгодишни недоразвити тинейджъри” - съветваха холивудските лектори  журналистите от Източна Европа, пристигнали на специализация.

Превръщането на възрастни хора в недоразвити младежи, с предлагане не на интелектуални, а на хормонално-първосигнални програми (и всевъзможни ток-шоута), води единствено до дебилност на индивида. Целта е да се възпитава абсолютно несамостоятелна личност, която не е проблем да бъде включена към глобалната мрежа в качеството на напълно управляема „клетка”. Защото една творческа личност, дори със скромен интелект, не може лесно да бъде превърната в „клетка” на електронен мозък, контролиран от неожреци и техно-магове.

От друга страна все повече средства се влагат в NBICS - нано-био-инфо-когно-социо. По всичко личи, че става въпрос за установяване на дистанционен контрол от елита, живеещ в плаващи градове или недостъпни сухоземни анклави, върху психосферата на масата от населението. Методите и формите на бъдещия дистанционен психоконтрол   от „върхушката” към „низините” днес се отработват под маската на дистанционно образование, максимално примитивизиращо самото образование, изключващо от него личностното начало - учителя и дебилизиращо обекта на обучение. Мисля, че тази система все пак ще претърпи провал и то преди всичко в Русия. Борбата с идеолозите на регреса изисква една важна подробност: те не трябва да бъдат посочвани, защото те не са личности, а функции, биороботи на Матрицата, цивилизовани на външен вид и понякога дори добронамерени. Но един орк си остава орк т.е. същество без собствена воля, командвано от чужда зла воля.

- Съгласен ли сте с тезата, че изповядването на чужда (дошла от друг народ религия) представлява духовно поробване?

- Разбира се, че съм съгласен. Когато се внедрява чужд имплант, една система (етнос, държава) става почва за самореализация на Чуждите. Да приемеш Бог на заем е нещо като да получиш кредит с много висок лихвен процент. Само че дългът ще се наложи да изплащаш не с пари, а с изкривена и трагична историческа съдба.

- Защо в соцлагера обичайно явление беше недоволството от живота и правителството?

- Причините отново са няколко. Първата е, че хората не можеха да оценят какво имат. Те гледаха фотографии или кадри от западни филми: пълни витрини, по 100 вида колбаси и сирена, модни дрехи, сравняваха заплатите. Но в същото време „забравяха” колко са данъците на Запад (до 50%), „забравяха” за платената медицина и образование, за късата отпуска, за кредитното робство. “Забравяха” да добавят към заплатата си разходите на соцстемата за осигуряване на безплатна медицина, образование и много други неща. Когато след разрушаване на системата почувстваха всичко това, беше късно. Както се казва в Корана: „Нека се наслаждават, после ще разберат!”. Днес е ясно - десетилетията на социализма в Русия и в Източна Европа бяха най-доброто по отношение на благосъстояние и историческа перспектива.

Второ: Социалистическото общество е значително по-удобно за критика. Социалната справедливост и равенството бяха постулирани, но с течение на времето номенклатурата се превърна в квази-класа, удовлетворяваща по-голямата част от своите материални потребности на Запад. Това беше възмутително противоречие между реалността и прокламираните идеали. Но претенциите, които могат да се предявят към социализма, не могат да се предявят към капитализма. Съществуваше глупавата надежда, че нарушаването на социалистическите принципи може да бъде лекувано с инжектиране на капитализъм. Е стана ли  по-добре? Ако перефразирам Гогол ще задам въпроса: „Е, как е, синко, помогнаха ли ти твоите пиндоси (американци, б. пр.)?. Стана ли твоята страна втори Пиндостан?”

Трето: почти всички жители в Pax Socialistica малко или много се дразнеха от СССР, дразнеха ги руснаците - силните винаги дзразнят другите по различни причини: поляците, защото сме ги побеждавали и както и да се кичат не са създали велика култура. Те каквито бяха, такива си останаха - в задния двор на Европа. А Русия създаде и велика култура, и империя. Руските хора не само не коленичиха пред Хитлер, но и прекършиха гръбнака на Третия райх. Ние имаме Победа. Кой европейски народ има Победа? Руснаците са единственият славянски народ, създал успешна империя. Сърбите също са имперски народ, но по обективни исторически причини им беше трудно да постигнат успех. Това противопоставя руснаците на почти всички славяни, които се оказаха в руската орбита, но така и не поддържат историческа благодарност затова, че Русия винаги ги е защитавала от Запада и преди всичко от вълчата тевтонска глутница. Прав беше К. Леонтиев да бъде скептичен по отношение на „славянското братство”. Защото, когато в средата на XXI век Европа почне да се пука по шевовете под натиска на милиони негри и араби, европейците отново ще хукнат за спасение към Русия. Тогава без злорадство, но и без емоции ще трябва да им припомним всичко. Стига сме спасявали неблагодарници, които на втория ден след поредното спасение ни плюят в гърба и почват да играят по свирката на Запада. Когато чувам поляците да казват „Ние сме Запад!” ми идва да им подхвърля „Кажете това на германците!”.

- Беше ли това следствие на лоша икономика?

- Като цяло икономиката на СССР и соцлагера не беше лоша или слаба. До 1985 г. т.е. до перестройката СССР заемаше второ място в света и първо място в Европа по производство на промишлени стоки. В 1975 г. относителният дял на СССР в световната промишлена продукция възлизаше на 20% (за сравнение: през 1999 г. САЩ имат 20.4%, Европейският съюз - 19.8%). Съветският БВП беше 10% от световния.

В същата тази 1975 г. националният доход на СССР беше достигнал 60-65%  от националния доход на Съединените щати с тенденция да го доближава. От 1970 до 1975 г. дялът на най-ефективните за народното стопанство отрасли като машиностроене, производство но електроенергия, химическа и нефтохимическа  промишленост нарасна от 31 на 36 %. После започна да буксува, но все пак достигнатото ниво беше високо.

В 1975 г. с население 9.4% от световното страните на СИВ даваха повече от 30 % от световната промишлена продукция и над 25% от световния доход. А СССР даваше 60% от промишлената продукция на СИВ. От 1951 г. до 1975 г. дялът на социалистическите страни в световното промишлено производство нарасна 1-5 пъти (от 20 на 30%), докато дялът на капиталистическите страни се понижи от 80 на 50% (на САЩ от 50% на 22.5%). Успехите на селското стопанство осигуриха най-ниски продуктови  цени в Европа и в 1990-1991 г. консумацията на храни на глава от населението достигна максимум за историята на ХХ век: хляб -119 кг, месо - 75 кг, риба - 20 кг, мляко и млечни продукти - 386 л, яйца - 97 бр. и т.н. А рафтовете в магазините в същото време останаха празни. Дефицитът на стоки се създаваше съзнателно, за да се озлобят хората в градовете окончателно срещу социализма и да се предизвика безпорядък. Преднамерено не се изкупуваше колхозната продукция, а се купуваше същата от канадските фермери на цени 5-6 пъти по-високи. Така се рушаха и колхозите. През есента на 1991 г. правителството и официалните СМИ плашеха населението със заплаха от глад поради липса на зърно. Така те обосноваваха неизбежността от скок на цените, което си беше чиста екпоприация на парите на населението и подготовка за акцията приватизация. Всъщност нямало е никаква опасност от глад и тази лъжа на Гайдар беше разобличена своевременно от специалистите и ЦСУ. Но през есента на 1991 г. правителството на Елцин успя да прокара своята лъжа във всички СМИ.

- Възможна ли е система, подобна на социалистическата, но с добра икономика?

- Вече споменах, че социалистическата икономика не беше слаба, още повече колкото и парадоксално да звучи, тя беше успешна в сравнение с капиталистическата. За съжаление у нас представата за реалностите в икономиката на САЩ през периода 1970-1980 години е лоша. Ссега нямаме социализъм - може ли да се каже, че икономиката е добра? В по-голямата част от капиталистическия свят икономиката е лоша и животът - тежък. Това признаха дори такива апологети на западния капитализъм като Гр. Явлински и Е. Гайдар. Наистина те предложиха странна рецепта за успех, а именно частичен отказ от суверенитет по пътя към евроатлантическа интеграция т.е. място в периферията и бедност. Трудно е да се каже в това предложение кое е повече - преднамерената лъжа или безнадежнатс глупост. Нали точно отстъпването на държавен суверенитет води до диктат на ТНК и е причина за бедността в повечето капиталистически страни. Светът на капитала е свят на нарастваща бедност: през 2009 г. 1% от населението е владял 44% от световното богатство, през 2014 - 48%, през 2016 - 50%. „Добра” икономика има само в тази част от капиталистическия свят, която граби колонии и полуколонии и печата книжни долари. За пореден път трябва да се чудим какви хора и с какво ниво на интелекта изхвърли на гребена на вълната перестройката и постперестройката. Впрочем може би точно такива бяха подбирани за реализиране на полуколониалната схема.

(със съкращения)

——————————

сп. „Наш современник”, №10, октомври 2016 г.