Александър Попов

Александър Андонов Попов е роден през 1927 година в Пазарджик. По професия е лекар. През 1959 година се установява във Велинград. Автор е на две повести: “Най-хубавите години” (1962) и “Капки смола” (1973) под името Александър Антонов. Документалната му книга “Великото изпитание 1989-1994” излиза през 1994 г., последвана от две мемоарни книги: “Неизреченото” (1997) и “Земята на онемелите” (2001). Автор и на сборника с разкази и есета “Раздумка” (2004), “Земята на моя народ”, избрани есета (2007); “Гибел: историята на една смъртна присъда” (2009).


Публикации:


Проза:

ВТОРОТО ХИЛЯДОЛЕТИЕ СЛЕД ХРИСТА/ брой 12 септември 2009

ДА ПРОНИКНЕШ ЗАД ВИДИМОТО…/ брой 13 октомври 2009

МЛАДИ ГОДИНИ/ брой 16 януари 2010

БОСИЛКА/ брой 16 януари 2010

СЪЧИНИТЕЛЯТ НА НАДГРОБНИ СЛОВА/ брой 17 февруари 2010

КАРКАРИЯ/ брой 27 март 2011

ПРИУМИЦИ/ брой 33 октомври 2011

РАЗМИСЛИ В ГОРАТА/ брой 35 декември 2011

ПРИУМИЦИ-2/ брой 37 февруари 2012