ПРАГ

Елица Ангелова

ПРАГ

Избирам тебе -
пропаст си. И връх си.
И ще летя, и ще пропадам. Знам.
Но както идвам, тъй и ще се връщам.
След мене
винаги ще бъдеш сам.

Жени след теб като цветя ще никнат
и ще ти дават своите сърца.
Но тайно във кръвта ти
аз ще бликам.
Където стъпиш,
няма да си цял.

С едната половина
ще си в мене.
Ще си отиваш и ще идваш пак.
Душата ти ще пада на колене.
И плахо ще прекрачва
моя праг.


ИЗГРЕВИ

С теб няма да имам
разходки край морския бряг,
ни палави нощи,
ни тиха вечеря на свещи,
ни танци красиви -
във някой богат ресторант…
Но белези имам
от твоите думи горещи.

Защо да се лъжем,
че тази любов е съдбовна?
Тя само ни срещна -
под облак от кухи мечти.
През луди копнежи
и тонове, тонове болка,
попива във мене.

И светло изгрява -
във стих…


ОТ ВЕТРОВЕТЕ МЕ ПАЗИ

Сега валя над тебе - кротък дъжд,
и всяка моя капка е милувка.
Порадвай се, че може изведнъж
с един случаен облак да отплувам.

А може и поройно да влетя -
в душата ти потоп да се излее.
Защото имам много да простя
и още повече - да те живея…

Сега е твоят миг. Ръце простри -
събирай ме, изпивай ме със шепи.
Ще преваля, дорде броиш до три.
А после ще ме грабнат ветровете.


ПОВИКАЙ МЕ

Повикай ме, когато Пролетта
разсипва цветове и аромати
и малката тревичка във пръстта
телце изправя - да флиртува с вятъра.

Извикай ме. И аз ще долетя
и същата, и непонятно нова.
През всички хоризонти на света,
за всички лудости ще съм готова.


ПРАХ

Не ме очаквай.
Пътят ми се свлече -
по сипея. Отнесе го дъждът.
И всеки миг оставам по-далече -
(тук аз съм низината, ти - върхът).

По думите ти стъпвах -
речни камъни.
Подхлъзвах се и падах.
Но вървях.
До онзи сипей -
първата измама.
И камъните станаха
на прах…