Димитър Хаджитодоров

В първи клас пишех с молив „тънко и дебело” и никой не предполагаше, че ще имам проблеми с краснописа. Когато започнах да употребявам мастило и разграфените тетрадки отпаднаха, родителите ми с недоволство забелязаха, че почеркът ми е ужасен.

Не можех да вмествам буквите равномерно. Редовете бяха неравни, изписани с несигурна ръка. Видът на тетрадките ми не се промени след появата на химикалките, които бяха за предпочитане пред мастилниците.

Родителите ми настояваха да се упражнявам, но няколко опита показаха, че това е само губене на време. Не знаех как да се справя с досадното обстоятелство.

- Гениалните хора пишат грозно… - шегуваха се наши близки, с които мама или татко споделяха безпокойството си. Никой от тях не можеше да посъветва нещо различно, освен лична амбиция и упражнения, за които ми бе втръснало да слушам.

Почеркът ми се коментираше и в училище. Преподавателите твърдяха, че се уча добре, но бяха единодушни, че пиша безобразно. Мама, която пазеше своя ученическа тетрадка с прекрасно подреден текст, я показваше за пример. Желанието й да ме похвалят на таблото за поощрения остана нейна несбъдната мечта.

Веднъж татко ме заведе да видя почерка на човек, който го бе смаял с изписването на буквите. Мислех, че ще отидем в някое учреждение, но се оказа, че прецизният писар оформя талони с поръчки и касови документи в обущарското ателие до трамвайната спирка. Беше любезен мъж и каза, че е награждаван за добро оформяне на документите.

Показа няколко квитанции, запълнени със стройни букви. Демонстрацията изглеждаше интересна, но бих предпочел да се заема с нещо друго, неизискващо толкова стриктен почерк.

Преодолях некрасивото писане в осми клас, когато татко реши да ме изпрати на уроци по стенография. Посетих първото занятие от любопитство, като бях сигурен, че няма да продължа.

Учителката обаче се оказа занимателен лектор и аз не забелязах кога измина часа. Историята на стенографията и възможностите на това писмо неочаквано ме заинтригуваха.

С моите приятели съставяхме тайни шифри и си разменяхме секретни бележки, разчитани с комбинации от цифри и букви. Сега можех да изуча нещо, което не всеки разбираше.

Постепенно увлечението ми по стенография стана толкова голямо, че аз все по-старателно подготвях домашните си задания. Около Нова година, приятно учуден, татко констатира положителни промени в почерка ми.

Приятелите ми идваха веднъж-дваж, с разрешение на учителката, в часовете по стенография, за да видят непонятните знаци, но никой не пожела да изучава странните букви и сигли. Когато излизах от занятия, те се шегуваха:

- Кажи нещо по стенографски! - без да им омръзва да повтарят едно и също.

Учителката ми написа отличен 6+ на последното контролно и обясни, къде мога да продължа обучението. Есента започнах да посещавам вечерни курсове, организирани от интересни преподаватели.

Сред курсистите преобладаваха секретарки и машинописки, идващи с идеята да повишат квалификацията и заплащането си. Имаше и възпитаници на търговската гимназия, които доизясняваха чутите лекции.

Направих всичко възможно да не забравя стенографията в казармата, но почувствах истински ползата от знанията си, когато станах студент. След като взех първите изпити, оцених най-добре далновидността на баща ми.