ЛЮБОВ И ЖАЛОСТ

Иван Николов

ЛЮБОВ И ЖАЛОСТ

Не преживях живота си нахалос
и знам, че нямам личен интерес,
но смътно чувство на любов и жалост
все още ме измъчва и до днес.

Любов и жалост, казвам, не прослава
и не възхвала в тоя век суров:
човек - поединично - заслужава
поне искрица жалост и любов.

Макар да се нарича богоравен,
нали е все пак земен и нали
вървя дотук убиван и прославян…
А ти го обикни и пожали!

Какво, че си наивно-старомоден,
разпънат между болка и копнеж:
това не ти е стоката за продан,
а жеста да приемеш и прозреш!

През смут, недоумение и ярост
животът е все пак неизтребим…
И само две неща: любов и жалост
на цялото човечество дължим!

И тъй, между въздишката и химна,
от всичко, на което съм готов,
не ми отнемай тръпката взаимна:
любов и жалост, жалост и любов!


***

А на всичко отгоре и зимата беше дълбока…
И в дълбоката зима вървяхме един срещу друг:
две объркани птици, случайно изпуснали срока
да си тръгнат с голямото ято на юг!

Там снегът ни завя и вихрушките ще ни здрависат
и в каквото не вярваш - повярвай, каквато поискаш - бъди,
но в крайпътните преспи стои неизтрит клинописът
на по-едрите (мои) и по-ситните (твои) следи.

И душата ти сигурно гледа насам оглушала,
но с какъв словоред да я стопля, с какъв благослов:
само облаче дъх, само ивичка скреж върху шала,
само тази премръзнала птича любов!

Нека зимният въздух до голо сърце ни прониже,
да забравим къде сме вървели, да не питаме как сме дошли…
Но нали от дълбоката нежност, от дълбоката грижа
и дълбокото дишане също боли?

И сега погледни колко сняг се разстила,
колко сняг е навял над живота ни черен и бял…

Но къде ти е медното пръстенче, мила?
Утре само по медното пръстенче бих те познал!


КОМШУЛУК

От дъното на бъза и пелина,
през този и през онзи комшулук
все някой търси стрина Николина…
И майка ми отвръща: Тук съм, тук!

И ето я, върви несуетливо,
каквато цял живот си е била:
с жилетката, наметната накриво,
с накриво падналите очила.

Но тя не ги намества, продължава
и нещо си говори вървешком -
кралица на западаща държава,
която се нарича двор и дом!

Тук добротата има осезаем
и точен знак: порязаница хляб,
кривачка сол или яйце на заем,
лъжица мед за болен или слаб.

И досега - през хубави и лоши
видения, долавям таен звук…
Пришляпват меко старчески галоши
и майка ми отвръща: Тук съм, тук!

Ще се сгъстяват бъза и пелина
пред портички, зачеркнати на кръст…
Но аз съм син на стрина Николина -
къде ме търсиш сред пелин и бъз?

Сега не знам върху какво възглаве
лежи под хълмите на своя юг,
но сигурен съм, че ни благославя
оттам, където няма комшулук!