Семьон Раич
Семьон Раич (Семён Егорович Амфитеатров Раич), руски поет, преводач, издател, е роден на 15/26.09.1792 г. в село Рай-Високо, Орловска губерния. Няколко години учи в семинарията, а после получава университетско образование по етико-политически дисциплини (1815-1818 г.) и по словесност (1822) в Московския университет. Цял живот работи като педагог и университетски преподавател, учител и наставник е на Фьодор Тютчев и Михаил Лермонтов. Превежда антична и италианска поезия, публикува творби на Вергилий (1821), Тасо (4-томно издание, 1828), Ариосто (1828-1830) и др. Редактор и издател е на алманасите „Новые Аониды” (1823), „Северная лира” (1827), „Цефей” (1829) и на списанията „Галатея” (1828-1830, 1839-1840) и „Русский зритель” (1830). Член е на Свободното общество на любителите на руската словесност (1821), председател е на литературния кръг „Общество друзей” (1822) и на литературния кръг „Общество любомудрия” (1823). Публикува стихове в редица периодични издания като „Полярная звезда”, „Северные цветы”, „Урания”, „Мнемозина”, „Северная лира”, „Телескоп”, „Галатея”, „Московский телеграф”, „Сын отечества”, „Москвитянин”, „Атеней” и др, но е автор само на един поетичен сборник - с поемата „Арета” (1849). Като поет се придържа към естетиката на романтизма. Умира на 28.10./9.11.1855 г. в Москва.
Публикации:
Поезия:
