Книга за отстояване на корените

Георги Ангелов

В самото начало на 4 в. пр. н. е. един образован и заможен тракиец (името му е Керееблепт) взема перото в дома си в Аполония, за да сподели със свой съмишленик от Пулпудева отдавна таените си несъгласия с елините, които присвояват, според него, тракийското наследство – исторически събития, митове, легенди, литературни творби. Керееблепт е вече над петдесетгодишен, бил е свидетел на блестящите одриски царе след Терес – Спарадок, Ситалк и Севт, участвал е в техни походи и дипломатически мисии, най-сетне е и очевидец на живота на Севт след оттеглянето му от трона… И понеже не може да мълчи, разнищва подробно всички елински кражби относно траките.
Така започват “Тракийски апокрифи” (2003) на Никола Сталев – поет, краевед и издател от Първомай, който в тази си трета поред своя книга се опитва да преобърне представите ни за част от добре познатата ни старогръцка митология, впускайки се смело в една, плашеща с белите си петна, територия, към която дори изявени автори на историческата проза посягат рядко. И наистина, иска се смела пробългарска позиция, за да се захванеш с такъв материал, още повече, че след “Сътворението” на Гор Видал (векът на Перикъл, Лао Дзъ, Конфуций и Буда) петият век пр. н. е. има свое специфично обаяние за българския читател. Но в “Апокрифи”-те на Сталев не става дума за Персия и Индия, а за траките. Но историческата рамка на Сталевите ”Апокрифи” не обхваща само конкретната епоха – коментарите на античния писар се връщат чак до Троянската война, а като прибавим и “Лампата на Лада” (последният апокриф в книгата, отнасящ се за 1 в. пр. н., но интерпретиращ събития от предходни столетия) пред нас ще се оформи ясно очертан тематично и хронологически тракийски цикъл, впечатляващ със стройната си композиция и задълбочено познаване на балканската античност.
Керееблепт, чиито биографични черти са бегло щрихирани и разпръснати в почти всички апокрифи, е герой-резоньор, но и индивидуалност , неподдаваща се на елински уловки, твърдо отстояваща своето тракийско самосъзнание, нещо повече – активно воюваща с елинските изопачавания и измами. Любопитен подход в изграждането на повествованието е не само демаскирането на митологията, нейното преобръщане, пренаписване и съзиждане отново, но и създаването на своеобразен плаващ сюжет, в чийто център е пестеливо поднесената биография на тракиеца от Аполония.
Предполагам, че Никола Сталев бегло е маркирал биографията на Керееблепт не само поради човешката скромност на писаря, а за да даде превес на значимите събития от времето на Одриското царство, което тогава е във възход. Разбира се, героят на Сталев щеше да ни бъде интересен и като честен реставратор на историческото минало, но целите на автора не спират до тук. Защото главната задача, която си поставя Никола Сталев на всяка крачка в “Тракийски апокрифи” е темата за голямата подмяна на националното съзнание; тема – безкрайно актуална в наши дни. В тази връзка се сещам за думите на руския политик и общественик Борис Миронов: “Днес борбата се води срещу националните корени. Не само в Русия. Води се борба срещу националните държави, срещу страните, които са съхранили своите национални корени и са способни да се възродят на национална основа.”
Николай Хайтов посвети живота си на утвърждаването на българщината и разкриването на безпощадните механизми за нейното унищожаване, неговият по-млад литературен последовател търси причините за денационализацията в древността, прехвърляйки мост към нашето време. Неговият герой, без да създава епично платно на своята епоха, лаконично и ерудирано полемизира с утвърдени авторитети – от Хезиод до Тукидид и навсякъде разкрива, демаскира, подчертава преднамерената подмяна на тракийско с елинско. Предвиждам мотивите на възможните опоненти на “Апокрифи”-те, но в светлината на множеството тракийски открития през последните години, тезите на Сталев не трябва да ни се струват прибързани или неоправдани.
Във време, когато американската масова култура е стиснала за гърлото почти всички медии с нескончаеми сериали и шоута, несекващи реклами и игри, апокрифите на Никола Сталев ненатрапчиво, но категорично ни карат да си припомним значимостта, мъдрата древност на нашата цивилизация, неотменен елемент от която са и траките. В този смисъл не можем да не се съгласим с проф. Божидар Димитров, който пише в предговора на книгата: “Ще подчертая, че в нашето трудно за нас, българите време, ни е нужно точно това – повдигане на нашето самочувствие. Ние не сме задния двор на Европа. Дали сме достатъчно на тази Европа и заслужаваме по-добро отношение. Време е да покажем на света, че в нас живее нещо от нашите предшественици”.
Алтернативното историческо четиво, което ни предлага Сталев, е част от една реалистична, антиглобалистична и дълбоко родолюбива традиция, чиито проявления тепърва ще бъдат забелязвани и анализирани от сериозната литературна критика, доколкото тя съществува и има будно око за протичащите процеси в днешната художествена проза.