УТРИНЕН РОМОН

Стоянка Боянова

СЪНОВИДЕНИЯ В ДОЛИНАТА НА РОЗИТЕ

През сънищата ми шуми реката Стряма
с прозрачни пеещи води.
По бреговете й вървяхме с мама.
Преди.

Пасажи риби във водите,
под сенките на прелестни върби.
Табуни водни кончета прелитат.
Като преди.

Пасат кози и крави в храсталака,
ветрец ефирен в листите шуми.
Над планини и рози дъжд заплаква
и ромоли.

Красиво камъче ми дава мама,
разказва ми за моите деди.
Реката тича през гориста панорама…
Но бе преди.

Вървя далеч от райските градини.
Какво ли в моя джоб тупти?
Изящно камъче, което подари ми
реката приказна. Преди.


ВАРИАЦИИ ПО ЗДРАЧ

Във вечерна позлата
притичваше реката
с хлапашки весел нрав.

Отсенки виолетови
разливаше небето
от слънчевата сплав.

В миг роза вдъхновена
уханна и червена
открихме да цъфти.

Под цъфналата арка
ухаеща и жарка
се спряхме аз и ти.

Пред нас дъга проблесна
и земна, и небесна
сред весел птичи грак.

Как нежно ме целуна
в нощта ефирно-лунна,
когато падна мрак.


КАПКИ В ГРАДИНАТА

Росни капки
в сърцето на роза.
Огледални повърхности.

В тях се оглеждат
раздвижени клони,
полет на птица,
силует на църква,
любопитни очи…

Проблясва слънчев лъч.

Просветва пара
и капките се изпаряват
над рози, сгради и треви.

Отнасят нависоко из простора
безбройни снимки
от утринния град.


МИГНОВЕНИЯ

Нереален за мене си ти -
когато те видя, едва те разпознавам,
когато те прегърна -
сякаш прегръщам себе си,
аз ставам друга,
ти се превръщаш в друг -
двамата образуваме ново същество,
подчинено на ритъма на Космоса.

Фантастичен е светът в този миг, любими,
магнетичен, прелестен, примамлив, вечен.


ЗЕМНИ И НЕБЕСНИ СЕЛЕНИЯ

Дърветата разцъфват тази нощ
така е тук, така е.
А там цъфтят, не прецъфтяват никога -
така е там, така е.

Умират хората убити от труда -
така е тук, така е.
Работят, пеят и летят -
така е там, така е.

Проклет живот, прокълнат път -
така е тук, така е.
Висок върхът, висок духът -
така е там, така е.


* * *
Светулка в нощта
на прозореца свети.
Поздрав от мама.


* * *
речно камъче
острите му ръбове
никой не помни


НАСЕЛЕНИЕ

Милиарди хора -
но за тях съм чужда.
И само няколко, които ме познават -
за тези няколко
сърцето ми тупти.


* * *

Обичам те, обичам те, обичам те…
шепти вятърът в разноцветните фунии
на петуниите,
понесъл унеса ми, изречен за теб.

Обичам те, обичам те, обичам те…
шуми вятърът в листата на дърветата,
в кристалите на въздуха,
в необята на простора.

Дали ще го прошепне и на теб?


ЦВЕТЧЕТО

Здравей, цветче!
Нима не ме познаваш?
Живеем с теб в една градина.
Водата пием от един и същи извор.
И въздухът ни даже е обменен.
Издишвам аз - ти вдишваш.
Издишваш ти - аз вдишвам.

Но ако те отровят
и цветът ти клюмне,
ще бъда жива след смъртта ти
само едно вдишване.


ПРЕДПРАЗНИЧНА ВЕЧЕР

Пътувам през света в предпразничната вечер.
Блестят селата в мрака със светлини безброй.

И мисля си - селото е моето съзвездие,
в което ме очакват най-близките ми хора.

Зад мене е градът, във който ти ме чакаш,
най-скъпият човек, в съзвездието греещо.

Там горе, на небето, са звездните селения
и там ме чакат, зная, пак мои близки хора.

Разсипани в тревата блестят светулки светещи.
И те са на съзвездия. И там ме чака някой…

И светлини в реката, и светлини в гората…

Пътувам през тъмата.
Съзвездия ме викат отблизо и далеч.


ПРЕДИ ЗАМИНАВАНЕ

Навън бе мрак,
а трябваше да тръгвам.
Мама постави
в ръката ми светулка -
по пътя да ми свети.


МИТОЛОГИЯ

Свили сме се на завет в долината.
Над главите ни ветровете бучат -
карат се, бият се, дерат си очите,
единият - хладен,
другият - свиреп.
Метеоритни камъни над земята се блъскат.
Над тях се гонят звезди.
Над всички ни се бият галактиките.

Ние се мъчим да бъдем добри.


БУРЯ

По стълбите от мълнии гърмът се спусна.
Търкулна се.
Разтресе небесата.
От върховете в пропастите скочи.
Земята разлюля.
Разкъса въздуха.

Дърветата, треперещи и мокри,
изплашени се кланяха на вятъра.
А той се втурна.
Езерото спогна.
Заскуба с яд треви, дървета, къщи.

Градът се люшна сред море от гръм и мълнии,
сред хаос от вода, озон и пяна.
Сърцата ни замряха.
Спря дъхът ни.

На сутринта изгря спокойно слънцето.
Изкъпана блестеше долината…


* * *

Дъждовни капки в утрото.
Просяци - под козирките на спирките.
Джебчии - в превозните средства.
Оръжието на убиеца - скрито.
Жертвата - все още жива.
Хлябът е топъл, изпечен.
Баба с внуче - на път за училище.